3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 19.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 ЮНИ , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №874/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. И. З., Д. Ц. З. и Д. С. З. срещу решение №1210 от 13.06.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №5304/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.06.2015 г. по гр.д. № 15399/2012 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 27.11. 2007 г. на С. Д. З., син на първите двама и баща на третия ищец, на 18.08.2012 г. за разликите както следва: от по 6 000 лева до 100 000 лева –за първите двама и от 9 000 лева до 100 000 лева –за сина на загиналия, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД при постановяване на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел, че при ПТП на 27.11.2007 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на товарен автомобил „СКАНИЯ” с рег. [рег.номер на МПС] А. Н. Ц. е причинена смъртта на С. Д. З. на 45 г.-син на първите двама и баща на третия ищец. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид близките лични отношения на пострадалия с неговите родители и син и сравнително младата възраст на същия към датата на смъртта му-45 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на низходящия на първите двама и баща на третия ищец, както следва: от по 60 000 лева-за първите двама и по 90 000 лева-за третия. Съдът е редуцирал обезщетението до размерите от по 6 000 лева-за първите и 9 000 лева за последния , с оглед на приетото съпричиняване на вредоносния резултат до размер на 90 на сто, изразяващо се в самото поведение на пострадалия, който с висока степен на алкохолно опиянение /2,7 промила в кръвта/ или е лежал на пътното платно или се е движил, неуверено и неадекватно, вляво на същото, в неосветено място и при мъгла, с което сам се е поставил в изключително висока степен на риск, тъй като не е могъл да бъде забелязан от водача на товарния автомобил при извършването от последния на обратен завой, въпреки ниската скорост, с която е осъществил тази маневра.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и за степента на съпричиняването като следствие от причинна връзка между поведението на пострадалия и това на делинквента при осъществяването на крайния вредоносен резултат.
Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с ППВС 4/68-т.11 , а вторият-с посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси отговарят на горните критерии и се явяват обуславящи изхода на спора, но при произнасянето на съда по тях не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, по тях по следните съображения:
По отношение на размера са обсъдени изключително трудното преживяване на загубата на близкия човек от неговите родители и пълнолетния му син, каквито са ищците по делото, и същевременно е отчетена и датата на произшествието-месец ноември 2007 г. , т.е. преди десет години, към който момент следва да се определи и размерът на обезщетението. Изложени са и подробни съображения за това, че с поведението си пострадалият е допринесъл в изключително висока степен за вредоносния резултат, като в състояние на силно алкохолно опиянение, или е лежал на пътното платно или се е движил, неуверено и неадекватно/ т.е. бил е в състояние изключващо всякаква адекватна негова реакция с цел предпазване от движещи се автомобили/, вляво на същото и при силно намалена видимост на пътното платно от страна на водача на товарния автомобил, при положение, че последният е управлявал МПС с изключително ниска скорост, според данните на авто-техническата експертиза. На базата на всички тези факти е направен и изводът за изключително високия процент на съпричиняване като резултат от причинно-следствена връзка на конкретното противоправно поведение на пострадалия с последиците от него, което е напълно в съответствие с ППВС №17/18.11.1963 г..
Ето защо не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №1210 от 13.06.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №5304/16 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.