О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр. София, 22.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Т. д. № 553/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ИНВЕСТБАНК АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 254 от 31.01.2018 г. по в. т. д. № 227/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 53 от 28.03.2018 г., постановено по т. д. № 84/2017 г. по описа на Плевенски окръжен съд, в обжалваните части, а именно за осъждане на касатора да заплати на Д. Х. А. съответно сумите 30 000 евро, 35 000 евро, 15 000 евро, 17 500 евро по договори за срочни депозити VIP, на основание чл.421 ал.1 ТЗ, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.06.2017 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се съдържат подробно изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално за постановяване на решение по същество на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските.
Искането за достъп до касация се основава на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е поставен въпросът, допустимо ли е крайните изводи на съда да се основават на копия на документи, своевременно оспорени и неизключени от доказателствения материал, въпреки изрично направено такова искане. Твърди се, че изводите на съда във връзка с този въпрос противоречат на практиката на ВКС – решения по гр. д. № 890/2018 на IV г. о., гр. д. № 668/2011 г. на IV г. о., гр. д. № 536/2010 г. При условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли ИНВЕСТБАНК АД да е отговорна за претендираната сума от 30 000 евро, внесена по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в ИНВЕСТБАНК АД на 15.09.2009 г. при условие, че в електронната система на ИНВЕСТБАНК е отразено, че сумата е заявена и изтеглена от Д. А., с отразяване на конкретно посочени дати; 2. Следва ли ИНВЕСТБАНК АД да е отговорна за претендирани суми, за които се твърди, че са внесени в ИНВЕСТБАНК АД на името на Д. А. по банкови сметки с IBAN [банкова сметка], IBAN [банкова сметка] IBAN [банкова сметка], след като по категоричен начин е установено, че такива банкови сметки не съществуват в ИНВЕСТБАНК АД и няма внос по тези сметки, няма и осчетоводявания на платежни операции; 3. Следва ли съдът да се позовава в съдебния си акт на оспорени копия на договори, платежни нареждания и вносни бележки за внасяне на суми в ИНВЕСТБАНК АД при непредставянето им в оригинал и при изрично направено такова искане и неправилно – неизключването им от доказателствата по делото, каквато е разпоредбата на чл.183 ГПК; 4. Рефлектира ли върху действителността на договора неоткриването на изрично посочена в него банкова сметка и неосчетоводяване на сума, за която се твърди, че е внесена по сметката, посочена в договора; 5. При съществени различия при изписване на вида на валутата в представени по делото платежни нареждания опорочават ли се представените копия на писмени документи, т.е. те годни ли са да установят в каква валута е посочената в тях сума; 6. Следва ли съдът да приеме, че са действителни платежните операции в оспорени по делото платежни нареждания, в които липсват изписани реквизити, като например уникален номер за завеждане на документа в системата на ИНВЕСТБАНК АД, липсата на подпис на служител на банката, поставен отпечатък от печата на банката, който не е в употреба към датата, посочена в конкретния документ; 7. Следва ли съдът да приеме, че са налице банкови операции по безспорно доказано по делото несъществуване на банкови сметки; 8. За да бъде обосновано решението, следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства. В хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК се развиват доводи за очевидна неправилност на решението във връзка с анализа на доказателствата, непроизнасяне по възражения на банката за нищожност на договорите, както и се поставят отново въпроси, свързани с липсата на осчетоводяване на платежните операции по внасяне на сумите, непредставянето на оригиналните договори за срочен депозит, наличие на отпечатъци върху документите на иззети от употреба печати и пр.
Ответникът по касационната жалба Д. Х. А., с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване, както и самата жалба за неоснователни. Сочи, че са представени в оригинал всички документи /респ. предоставените от банката химизирани екземпляри/, поискани от съда, което е констатирано във въззивното решение, както и че всички възражения на банката не са противопоставими на правата на ищцата, а касаят вътрешната организация на банката. Поддържа, че формулираните въпроси в изложението на касатора не могат да се квалифицират като правни, нито покриват допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно указанията, дадени в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
След преценка на релевираните основания за достъп до касация, настоящият съдебен състав приема следното:
Не съответства на данните по делото и на приетото в обжалваното решение твърдението на касатора, че съдът се е позовал на оспорени копия от документи, чиито оригинали не са представени. Ето защо свързаните с това обстоятелство въпроси, формулирани в хипотезите на т.1 и на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, не са обусловили решаващата правна воля на съда и нямат значение за разрешаването на конкретния спор.
Останалите формулирани от касатора въпроси като цяло касаят обосноваността и правилността на въззивното решение при конкретните доказателства и факти по делото и тяхната интерпретация с оглед защитната теза на банката, която не е възприета от съда. В случая съдът е формирал изводи за валидност на двустранно подписаните договори за срочен депозит /т.е. се е произнесъл по възражението за тяхната нищожност, при това след обсъждане на всички направени от банката доводи и след обективна и пълна преценка на събраните в тази връзка доказателства, вкл. с оглед данните за изплащане на лихви по влоговете/, както и е посочил, че банката носи отговорност за действията на своите служители, изразяващи се в липса на осчетоводяване на внесените от ищцата суми, неоткриване на банкови сметки, непоставяне на печат върху някои от вносните бележки /двустранно подписани и автентични/ или полагането на изваден от употреба печат и др. под., т.е., че тези обстоятелства са непротивопоставими на ищцата.
Съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, изискванията към правните въпроси са същите да са включени в предмета на спора и да са обусловили правната воля на съда, но не и правилността на конкретно разрешения казус, която не подлежи на преценка на етапа по селекция на касационните жалби. Разликата между основанията по чл.280 ал.1 ГПК и чл.281 т.3 ГПК е ясно проведена в цитирания акт на нормативно тълкуване, като е постановено, че касационният съд не може да извежда правни въпроси от оплакванията за неправилност на въззивното решение. С оглед изложеното, поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общия критерий за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а това е достатъчно основание да се откаже исканото касационно обжалване, без да е необходима проверка за наличие на допълнителните, кумулативно изискуеми селективни предпоставки.
Въззивното решение не се преценява и като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените в тази връзка доводи представляват основания по чл.281 т.3 ГПК, но тяхната основателност не е очевидна, а изисква анализ на доказателствата, както и преценка на материалите по делото, за да се установи, обосновано ли е решението и спазен ли е процесуалният закон.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, направеното искане по чл.78 ГПК и доказателствата, според които ответникът по касация е защитаван безплатно от адвокат-пълномощник, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.1 ЗА, в полза на последния следва да бъде присъдена сумата 5 344 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 254 от 31.01.2018 г. по в. т. д. № 227/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА ИНВЕСТБАНК АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Ц. М. А. – В. с ЕГН [ЕГН] сумата 5 344 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38 ал.1 ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: