4
Определение по т.д. №2625/17 на ВКС, ТК,ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 245
гр. София, 24.04.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14.03.2018 г., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2625/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -София чрез процесуалния й пълномощник срещу решение от 15.04.2016 г. по гр.д. № 5268/2015 г.на СГС,ІV В с-в, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 13.08.2014 г. по гр.д. № 56 102/12 на СРС, ГО, 32 с-в , в частта , с която е прогласена нищожност на уговорката в чл.3, ал.5 от Договор за банков кредит № XL 36413 сключен на 17.06.2008 г. като неравноправна-противоречаща на императивните норми в чл.143 ,т.10 и т. 12 от З., както и в частта за разноските.
В касационна жалба се поддържат доводи за недопустимост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на определението.
От страна на ответника по КЖ К. И. Т. е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът, произнасянето, по който се обжалва е неоценяем, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната пред ВКС част , с която е преценена за нищожна уговорката в чл.3, ал.5 от Договор за банков кредит № XL 36413 сключен на 17.06.2008 г. като противоречаща на императивните норми в чл.143 ,т.10 и т. 12 от З., съдът се е позовал на съдържанието на клаузата, според която: действащият при сключването на договора за кредит базов лихвен процент/съкр. БЛП/ на банката за кредити в швейцарски франкове като основа за формиране размера на годишната лихва, дължима по кредита , не подлежи на предоговаряне между страните и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като длъжникът само се уведомява за новия размер на БЛП.Договорените надбавки над последния при формиране размера на лихвата остават непроменени. Тази уговорка, според съда съдържа неяснота за длъжника-потребител на кредитната услуга , относно това, в зависимост от какви конкретни фактори е поставено изменението на лихвения процент по врлеме нна действие нна договора. Тази клауза не е индивидуално уговорена, доколкото предварително изготвеният по своето съдържание относно БЛП бланков договор за кредит е бил предоставен на длъжника за подпис. Горните характеристики на процесната уговорка, като даваща възможност на банката едностранно да променя БЛП, без посочени критерии за това, е във вреда на потребителя-длъжник по кредита и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и в този смисъл е неравноправна по общите критерии в чл.143 ал.1 З.. Доколкото липсва договорена опция за длъжника по кредита, при едностранно завишаване от кредитора на цената на получените от длъжника по кредита средства-договорената лихва, да се откаже от договора, то е налице и специалната хипотеза на неравноправност в чл.143 т.12 З.. Изводът е, че тази клауза е неравноправна в контекста на цитираните разпоредби на З. и тъй като не е индивидуално уговорена и не са налице останалите изключения по чл.144 З., то същата се явява нищожна,съгласно чл.146 ал.1 З..
По отношение на преценката по чл.280 ал.1 ГПК на въпросите на касатора в изложението по чл.284 ал.1,т.3 ГПК, то същите се свеждат до това: 1. Оценяем или неоценяем е установителният иск за прогласяване нищожност на договор за кредит на основание чл.146 З., 2. Допустимо ли е решение, с което съдът променя общата воля на страните в договора, 3. Допустимо ли е съдът да приеме договорената лихва по кредита за фиксирана, при положение,че е уговорена като „плаваща“, 4. Кои са критериите за определяне на съдържанието на договорна клауза като сключена при значително неравновесие в правата и задълженията на страните по смисъла на З., 5. Относно индивидуалната договореност на уговорки в потребителски договор, 6. Коя погасителна давност е приложима при връщане на анюитетни вноски, 7. Дали възможността за отказ от договора следва да е изрично вписана в договора или следва от уговорката за възможност за предсрочно погасяване на дълга, 8,9 и 10 въпроси повтарят изцяло 4,5 и 7 въпроси от изложението. Въпрос 11. касае анексите към договора и дали същите не представляват извънсъдебни признания от длъжника,че дължи съответните суми, а въпрос 12. представлява оплакване,че съдът се е произнесъл извън предмета на спора по осъдителния иск за връщане на надвзетите суми, като го е квалифицирал по чл.55 ЗЗД вместо по чл.79 ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
От цитираните по-горе въпроси, формулирани от страна на касатора, само първият, дали искът за прогласяване нищожност на основание чл.146 З. на клауза в договор за кредит е оценяем или не се явява от значение и то само за допустимостта на КЖ. Въпреки първоначалното колебание в съдебната практика, в последствие последната се консолидира , около отговора за неоценяемия характер на иска-така Р. по т.д. № 888/15 на ВКС,Първо т.о. , Р . по т.д. № 686/15 на Второ т.о. и други. Ето защо този вид искове са приемат за неоценяеми. Останалите въпроси се основават или на конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост – въпроси под №№2,3,4,5,7 или изобщо не се отнасят към частта от решението –предмет на касационно обжалване:в-си №№6 и 12 или, дословно, съответно описателно повтарят предходни такива:8,9 и 10 въпроси . Липсват правни въпроси, т.е. такива по изясняване съдържанието на конкретна правна норма, обективирана в съответната разпоредба на закона и приложима в настоящия спор. При това положение не е налице първата обща предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната правен въпрос, отговорът на който определя изхода по спора.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2016 г. по гр.д. № 5268/2015 г.на СГС, ІV В с-в, в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.