3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 364
гр. София, 20.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 863 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата (наречена от молителя частна жалба) на В. И. И. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1593 от 7 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1711 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2007 г.
В молбата се сочи, че атакуваното решение е представено за връчване на 8 декември 2009 г. на адв. Т., упълномощен да представлява молителя по делото, но процесуалният представител посочил върху съобщението, че вече не представлява молителя пред съда и няма връзка с него; с разпореждане от 18 декември 2009 г. съдът разпоредил връчване на преписа на домашен адрес; новото връчване е станало на 4 януари 2010 г. и молителят представил въззивна жалба пред апелативния съд; производството по въззивното гражданско дело било прекратено и определението на въззивния съд било потвърдено от ВКС; с прекратяване на делото молителят бил лишен от възможността да се защити, понеже не е вярно, че е пропуснал срока за обжалване. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Доводите на молителя се поддържат в съдебно заседание и с писмени бележки.
Ответницата К. Г. Я. от [населено място], в отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК изтъква, че молбата е недопустима, защото не са представени доказателства за внесена държавна такса, а и защото молбата е депозирана след изтичане на преклузивния тримесечен срок от узнаване на решението. Изтъкват се и доводи за неоснователността на молбата. С “уточняваща молба” пълномощникът на ответницата – Ц. А. Я. пространно отразява своите виждания за движението на делото и допуснатите от съда пропуски. Ответницата поддържа доводите си и в съдебно заседание.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане и наведените от страните доводи, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима като подадена след законно установения срок.
Атакуваното съдебно решение е влязло в сила на 20 септември 2010 г. с постановяването на определение № 422 от 20 септември 2010 г. по гр.д. № 405 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2010 г., с което е оставено в сила определение № 281 от 31 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 229 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г. за връщане на въззивната жалба на В. И. срещу решението на първоинстанционния съд като просрочена. Разглежданата молба за отмяна под № 2520 е от 25 януари 2011 г.
Молбите за отмяна по посоченото от молителя основание – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, следва да бъдат подадени в тримесечен срок от узнаване на решението. В случая молителят е обжалвал решението пред въззивния съд, но жалбата му е била върната, като това разрешение на въззивния съд е потвърдено и от ВКС. Ето защо срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се отчита от влизането на решението в сила, поради което срокът за подаване на молба за отмяна е изтекъл на 20 декември 2010 г. Дори обаче да се приеме, че следва да бъде преценявано узнаването на съдебния акт, стабилизирал първоинстанционното решение, то предвид постъпилата молба за отмяна № 40814 от 20 октомври 2010 г. на същото решение на първоинстанционния съд от същия молител (върната с разпореждане № 10671 от 4 ноември 2010 г. от първоинстанционния съд и частната жалба срещу нея върната с разпореждане № 11482 от 3 декември 2010 г. от същия съд, без налични данни в делото за последващи процесуални действия), то узнаването на определението на ВКС е станало не по-късно от 20 октомври 2010 г. (изрично определението на ВКС е посочено в уточняваща молба на И. № 42899 от 1 ноември 2010 г.) и срокът за подаване на молба за отмяна на решението на първата инстанция е изтекъл на 20 януари 2011 г. При посочените данни следва да се заключи, че подадената на 25 януари 2011 г. молба за отмяна е просрочена и производството по нея не може да се развие. По посочената причина не следва да се обсъждат и доводите на страните във връзка с претендираното от молителя основание за отмяна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. И. И. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1593 от 7 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1711 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2007 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: