О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 21 ноември 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на осемнадесети ноември ….две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………ч.н.дело № 1998 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд по повод разглеждане жалбата на Й. А. Ж. срещу постановление от 22.03.2011 г. на прокурор при СГП за прекратяване на ДП № 151/2010 г., водено за престъпление по чл. 172 ал.2 от НК.
Жалбата срещу цитираното постановление е била депозирана от Ж. пред СГС, следвайки указанието на прокурора, че то подлежи на обжалване пред този съд. СГС е образувал производство по НЧД № 2463/2011 г. и с разпореждане от 09.06.2011 г. е прекратил същото, считайки че не е компетентен да се произнесе по реда на чл. 243 ал. 3 – 5 от НПК и е изпратил същото на СРС. Приел е, че „съответния първоинстанционен съд” по смисъла на чл. 243 ал. 3 от НПК не е съответния на прокуратурата, водила разследване по делото, а съответния на обвинението съд, който се определя по правилата на чл. 35 от НК. Затова, след като престъплението, за което е водено делото, е по чл. 172 ал. 2 от НК, а то е родово подсъдно на районния съд като първа инстанция, то СРС е компетентен да разгледа и жалбата срещу прекратяването му, независимо от това, че Постановлението е на прокурор от СГП и в него изрично е отразено, че подлежи на обжалване пред СГС.
След получаване на делото СРС е образувал НЧД № 11574/2011 г., като с определение от 23.06.2011 г. е прекратил същото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че данните по Постановление на СГП от 17.08.2010 г. за образуване на ДП са индицирали делото да е било водено за престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК, но срещу член на Министерски съвет (доколкото е било посочено, че органът по назначаването на Ж. е бил Министърът на образованието и културата) и тези дела съгласно чл. 35 ал. 3 от НПК са подсъдни на СГС.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа жалбата срещу постановлението за прекратяване е СРС. Сочи, че поначало делото е било образувано от некомпетентен орган срещу длъжностно лице от Министерство на образованието и културата за престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Съответно, не се касае до престъпление от общ характер, извършено от член на МС.
Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1 от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от СРС.
От материалите по делото е видно, че с Постановление от 17.08.2010 г. прокурор от СГП е образувал сл. дело № 151/10 г., като е разпоредил провеждане на разследване „срещу виновното длъжностно лице от Министерство на образованието и културата за това, че през 2008 г. не изпълнило влязло в сила съдебно решение… за възстановяване на Й. Ж. на длъжност „Началник отдел по капитални вложения” в управление „Инвестиционна политика” при МОН за престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК”. В мотивите към това постановление прокурорът е посочил, че орган по назначаването на Ж. е бил министърът на МОН, като очевидно в тази връзка е цитирал като основание за приемането на преписката, изпратена му от СРП, чл. 35 ал. 3 от НПК. С Постановление от 22.03.2011 г. същият прокурор от СГП е прекратил производството по сл. дело, приемайки, че е образувано от некомпетентен орган в нарушение на закона, тъй като наказателно производство за престъпления по чл. 172 ал. 2 от НПК се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния съд. Посочил е, че постановлението подлежи на обжалване пред СГС.
Всички тези данни ясно определят на първо място, че воденото от СГП производство изобщо не е било образувано срещу член на МС, какъвто е министърът на МОН (независимо от отразяването в постановлението от 17.08.2010 г., че той е органът по назначаването на Й. Ж.). Това дори не е изводимо и от законния повод за образуване на производството, а именно жалбите и сигналите на Ж. срещу поведението на конкретно изброени лица от МОН, осуетили изпълнението на съдебното решение за възстановяването му, сред които не е министърът. Очевидно е и че по тази причина изрично в диспозитива на постановлението е възложено разследване на виновното длъжностно лице от МОН, което е сторило това за престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК. Следователно, като липсват данни за извършено престъпление от член на МС и позоваването на чл. 35 ал. 3 от НПК е било лишено от основание.
На второ място, без всякакво съмнение е, че дори и да е имало данни за престъпление, извършено от член на МС, то явно не е от общ характер съобразно текста по чл. 35 ал. 3 от НПК. Съгласно чл. 175 ал. 1 от НК наказателното преследване за престъпления по чл. 172 ал. 2 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия и съответно компетентен да образува дело е районният съд.
Констатирайки в един момент изначалната липса на компетентност да се занимава с този вид дела, прокурорът от СГП в крайна сметка е признал това и е прекратил производството. Неправилното посочване, че то подлежи на обжалване пред СГС, не възлага компетентност на този съд да разгледа жалбата на Й. Ж. срещу постановлението за прекратяване от 22.03.2011 г., в какъвто смисъл е разпореждането му от 09.06.2011 г. по НЧД № 2463/2011 г. В текста на чл. 243 ал. 3 от НПК под „съответния първоинстанционен съд” се има предвид съответния на престъплението, а не на прокуратурата. Оттук, след като делата за престъпления по чл. 172 ал. 2 от НК са подсъдни на районния съд по тъжба на пострадалия и не става въпрос за престъпление, извършено от член на МС, което освен това да е от общ характер съобразно чл. 35 ал. 3 от НПК (за да е подсъдно на СГС), то съответният първоинстанционен съд, компетентен да разгледа жалбата срещу постановлението за прекратяване е СРС.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА жалбата на Й. А. Ж. срещу постановление от 22.03.2011 г. на прокурор при СГП за прекратяване на ДП № 151/2010 г., водено за престъпление по чл. 172 ал.2 от НК, за разглеждане и решаване на Софийския районен съд.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Софийски градски съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.