О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 23.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04.12. , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №871/19г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ГИПС“АД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №33 от 04.01.2019 г., постановено от АС-София по т.д. №2058/2018г., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №224 от 31.01..2018 г. на СГС, ТО , VІ-6 с-в по т.д. № 3806/15г., е постановено друго, с което са обявени за недействителни на основание чл.59 ал.3 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник КТБ АД/н./ извършените прихващания от страна на „ГИПС“АД– [населено място], община Видин с изявление вх. № 11252/06.11.2014 г. с вземане придобито по цесия с договор от 04.11.2014 г. в размер на 185 000 лева срещу негови задължения по договор за банков кредит от 01.10.2008 г. и прихващане с изявление с вх.№ 11253/06.11.2014 г. с вземане придобито по цесия по договор от 05.11.2014 г. в размер на 15 000 евро, срещу съответно негово задължение, произтичащо от договор за банков кредит от 12.12.2013 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не е депозиран писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
С договор за банков кредит от 01.10.2008 г. на дружеството- касатор са отпуснати от страна на КТБ АД парични средства в размер на 5 050 000 лева с предназначение и условия за усвояване, ползване и погасяване, посочени в съдържанието му. На 12.12.2013 г. между същите страни е сключен още един договор за кредит за предоставяне на сумата от 810 000 лева.
На 06.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД е постъпило уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от страна на „Индустриални инвестиции“АД в качеството му на цедент по договор за цесия от 04.11.2014 г., по силата на който същото е прехвърлило на „Гипс“АД свое вземане срещу банката в размер на 185 000 лева, срещу което „Гипс“АД е направило прихващане със своето задължение към същата, основано на договора за банков кредит от 01.10.2008 г.. Не се спори по възникването и съществуването на активното вземане придобито по договора за цесия.
На 06.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД е постъпило и уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от страна на „Индустриални инвестиции“АД в качеството му на цедент по договор за цесия от 05.11.2014 г., по силата на който същото е прехвърлило на „Гипс“АД свое вземане срещу банката в размер на 15 000 евро , срещу което „Гипс“АД е направило прихващане със своето задължение към същата, основано на договора за банков кредит от 11.12.2013 г.. Не се спори по възникването и съществуването на активното вземане придобито по договора за цесия.
От данните в заключението на в.л. по компютърната експертиза е установено, че прес-съобщението на УС на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност от „КТБ“АД е публикувано на ел.страницата на БНБ в 13,21 ч. на 06.11.2014 г., а уведомленията от страна на цедента до банката-длъжник за извършването на двете цесии са регистрирани съответно в 13. 37 ч. и в 13.39 ч. на същата дата.
На база изложеното, съдът е изложил следните правни изводи:
Съгласно ал.3 на чл.59 ЗБН / ред. преди изм. в ДВ бр.98/2014 в сила от 28.11.2014 г./ прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но към момента на придобиването е знаел,че е настъпила неплатежоспособността, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл.59 ал.4 ЗБН / посоч. ред./ се счита, че кредиторът е знаел,че е настъпила неплатежоспособността, ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл.36 ал.2 ЗБН.
В случая и двата договора за цесия предхождат, по дати на сключване, вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията, което е станало на 07.11.2014 г.. Въпреки това, съдът е счел, че извършващият прихващането кредитор е бил недобросъвестен към датата на придобиване на вземанията по двата договора за цесия като е изложил съображения, че последният е знаел за настъпването на неплатежоспособността на банката, тъй като в публичното пространство са били обявени решенията на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 22.06.2014 г., съгласно които в резултат на спиране на плащанията от страна на КТБ АД, същата е поставена под особен надзор, поради опасност от неплатежоспособност. Ето защо и след като двата договора за цесия са сключени след обявяване на горните две решения за поставяне на КТБ АД под особен надзор, то следва да се приеме, че цесионерът е знаел за неплатежоспособността на банката. С оглед изложеното, въззивният съд е постановил решението си в обжалваната пред ВКС част.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси следните такива: следва ли да се счете за общоизвестна информация, която не е намерила отражение в съответния регистър, а само е била огласена от средствата за масова информация и следва ли в този случай трети лица да носят отговорност за знание за неплатежоспособността на банката по смисъла на чл.59 ал.3 във връзка с ал.4 ЗБН.
Така формулираният въпрос се явява обуславящ изхода по спора и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие на отговора му в обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия състав на ВКС: Р № 239 по т.д. № 986/17 на Първо т.о. и Р №160/04.07.2018 г. по т.д. № 1164/2017 на Второ т.о. на ВКС.
Касаторът следва да внесе държава такса по касационната жалба в размер на 4 287 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №33 от 04.01.2019 г., постановено от АС-София по т.д. №2058/2018г. в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора „ГИПС“АД ЕИК:[ЕИК] да внесе държава такса по касационната жалба в размер на 4 287 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи в същия срок документ за това в деловодството на ТК на ВКС.
След внасяне на държава такса по касационната жалба делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.