6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София.29.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 852/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 305 от 23.12.2016 г. по в.т.д. № 572/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 598 от 18.07.2016 г. по т.д. № 1804/2014 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото първоинстанционно решение дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] следните суми: 1. 135 874.66 лв., съставляваща сбор от дължими възнаграждения по договори за изработка на съоръжения и детайли, за което са издадени 8 бр. фактури/надлежно индивидуализирани/, ведно със законната лихва от 15.10.2014 г.; 2. 20 957.33 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва; 3. 120 000 лв. – предоставен и невърнат в срок паричен заем по договор от 12.09.2013 г., ведно със законната лихва от 15.10.2014 г.; 4. 11 593.30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.11.2013 г. до 13.10.2014 г. и 816.67 лв. – дължима сума по чл.7, ал.1 от договора за временна финансова помощ от 12.09.2013 г. Със същото решение са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по присъединеното гр.дело /наименовани насрещни искове/: 1. за връщане на сумата 250 036.80 лв. – сбор от общата заплатена стойност на машини и съоръжения по т.3 – 11 от Приложение № 1 към Анекс от 03.01.2013 г. към сключения между страните договор за изработка и монтаж от 30.08.2011 г., поради отпадане на основанието за нейното плащане предвид разваляне на договора ; 2. за заплащане на сумата 1 950.56 лв. – обезщетение за забава, считано от получаване на изявлението за разваляне на договора – 02.12.2014 г. до 29.12.2014 г.; 3. за заплащане на сумата 25 003.60 лв. – неустойка по чл.16 от договора за изработка от 30.08.2011 г., ведно със законната лихва върху всички претендирани суми от датата на предявяване на исковата молба по гр.д. № 2156/2014 г. на ОС-Варна.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и уважаване на исковете, предявени от [фирма], евентуално за връщане на делото за ново въззивно разглеждане, с оглед извършване на отказаните процесуални действия, свързани с допускане на съдебно-техническа експертиза. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция за доказаност на предявените от [фирма] искове за заплащане на претендираното възнаграждение по договор за изработка, както и изводът за неотносимост на плащане в размер на 30 000 лв. към заемното правоотношение. В жалбата са развити подробни фактически и правни доводи, основани на събраните гласни и писмени доказателства относно твърдяното несъответствие между доставените и монтирани съоръжения и детайли с договорените такива, както и относно проявени недостатъци, довели до непрекъснат процес на подмяна на дефектирали части от системата за повдигане и отвеждане на количествата доставен слънчоглед за обработка/преработка. Поддържа се, че след като изработената система от съоръжения не достига обемната производителност – 100 куб/час, то тя не изпълнява своето предназначение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Настъпило ли е неизпълнение на задълженията на [фирма], довело до разваляне на договора и свързаната с това неизпълнение основателност на претенцията за връщане на платеното; 2. Какви са критериите, въз основа на които съдът извършва преценка на противоречиви становища на вещи лица и дължимите мотиви при некредитиране на дадена експертиза; 3. Следва ли въззивният съд да допусне и изслуша експертиза, поискана в жалбата, за да изясни възникналите по делото въпроси, за които са необходими специални знания, при наличие на противоречие между единичната и тройната експертиза и разногласия между вещите лица от тройната експертиза; 4. Ако експертизите се различават в конкретно сочените факти, обосноваващи изводите, но не и в самите изводи, това представлява ли противоречие между експертизите и между експертите, което налага излагане на аргументи за приемането или отхвърлянето на разнопосочните факти, обосновали изводите и 5. Следва ли при формиране на вътрешното си убеждение по правния спор, съдът да обсъди в мотивите си и да прецени всички релевантни за спора доказателства, както и доводите, и възраженията на страните. По поставените процесуалноправни въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /в редакция преди влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, с позоваване на приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и на практика на ВС, ІІ г.о. – решение по гр.д. № 1798/1982 г.
Ответникът по жалбата – [фирма], чрез процесуалните си пълномощници, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за правилност на атакуваното решение. Съображения са развити в постъпил по делото писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Варна, е възприел следното от фактическа страна: изработването и монтажа на машините и съоръженията са възложени на [фирма] след приемане, от страна на ответника, на отправена оферта, техническа номенклатура и спецификация; фабриката за производство на белени слънчогледови ядки и нерафинирано слънчогледово олио е пусната в експлоатация на 13.03.2013 г., а след монтажа на процесните машини и съоръжения е проведена 72-часова проба, с констатация, че техническите параметри и проектната мощност са достигнати. Позовавайки се на приетите технически експертизи/ по приложеното гр.д. № 15719/2014 г. на ОС – Варна, образувано по молба по чл.207 ГПК и тричленната експертиза пред първата инстанция/ решаващият съд е извел извод, че процесните машини и съоръжения не са в отклонение от спецификацията по договора за изработка от 30.08.2011 г. и анекса към него, с приложения № 1 към тях; не е налице непригодност на изпълнението, а работата е приета от възложителя.
По отношение на предявения от [фирма] за връщане на заплатеното по договора за изработка поради развалянето му /първият иск по присъединеното гр.дело, неточно квалифициран като насрещен иск/, въззивният съд е извел извод за липса на предпоставките по чл.265, ал.2 ЗЗД, тъй като изработеното е в съответствие с договореностите. Не са възприети твърденията на ищеца по този иск за неизпълнение на договора поради недостигнат капацитет на транспортиране на суровината. В тази насока се е позовал на техническите експертизи, както и на офертата на изпълнителя, в която е посочен капацитет до 100 куб/час.
Въззивният състав е отхвърлил като неоснователни и възраженията на възложителя за допуснати дефекти в работата на съоръженията, предвид изрично предвидената договорна процедура за установяване на повреди и недостатъци.
В резултат на тези основни съображения, искът по чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД, както и възражението за прихващане, свързано с неизправността на дружеството – изпълнител, са отхвърлени изцяло. С оглед неоснователността на този иск, както и на защитното възражение на дружеството-възложител, уточнено след предявяване на исковете по гр.д. № 2156/2014 г., е изведен извод за основателност на иска с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, както и на акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта по иска с правно основание чл.240 ЗЗД и акцесорните му искови претенции. Прието е за доказано предоставянето на паричен заем в размер на 120 000 лв., чрез банков превод, въз основа на писмен договор, която сума не е върната от страна на [фирма] при настъпване на уговорения между страните падеж. Не са възприети твърденията на заемателя за частично погасяване на заема – в размер на сумата 30 000 лв., предвид отразеното основание за плащане в преводно нареждане от 30.10.2014 г. – по фактура № 500270 от 01.03.2013 г., издадена от изпълнителя по договора за изработка за дължимо възнаграждение, което плащане е зачетено по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съдебен състав е използвал процесуалната възможност по чл.272 ГПК, като е препратил и към мотивите на първата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно предпоставките по чл.265, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора от страна на поръчващия, съставляващо основание за исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, е основан изцяло на твърдения, поддържани при инстанционното разглеждане на делото, които обаче не са възприети от решаващия състав на Апелативен съд – Варна по съображения, изложени в мотивите към атакувания съдебен акт. Предвид формираните изводи, следва да се приеме, че въпросът е изцяло релевантен към правилността на решението /в частта по този иск/ и съответно към поддържаните в жалбата основания за касиране. К. съдебен състав не би могъл обаче да се произнася по основанията по чл.281, т.3 ГПК в рамките на производството по селекция на жалбите. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което ясно са разграничени основанията за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди изм.- ДВ бр.86/2017 г./ от основанията за неправилност на въззивното решение. Липсата на тъждественост между тези основания не е съобразена напълно при формулиране на въпрос № 1 от изложението към касационната жалба.
Изложените съображения, основани на разликата между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за неправилност на въззивното решение, са относими и към процесуалноправните въпроси относно оценката на изслушаните експертни становища и относно задължението на решаващия съд да мотивира решението си, съгласно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК. В съобразителната част към въззивното решение е отчетено наличието на особено мнение на едно от вещите лица от състава на тричленната техническа експертиза, както и приетото в производството по обезпечаване на доказателствата заключение на в.л. Красен Г.. Експертните становища са преценени с оглед на останалия доказателствен материал по делото, като правилността на изведените фактически и правни изводи е извън обхвата на производството по селекция на жалбите.
По делото липсват данни и за допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС по въпроса за съдържанието на мотивите. Дали атакуваното решение е правилно, в частност – дали изводите са обосновани, е въпрос по същество на касационната жалба. Доводите в изложението по чл.284, ал3, т.1 ГПК, възпроизвеждащи тези в жалбата, които са относими към установени от разпитаните свидетели факти, не следва да се преценяват при постановяване на настоящото определение. Още повече, че липсата на преценка на тези доказателства очевидно е обусловена от зачетения от съда начин на установяване на повредени детайли или съоръжения, съобразно постигнатите между страните договорености.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Налице е несъответствие между представеното с отговора на касационната жалба пълномощно, по силата на което са упълномощени адвокати И. Р. и Н. Н. и договора за правна защита и съдействие, в който фигурира само името на адв. Р., без да е уточнено основанието, на което адв. Н. осъществява на практика безплатна правна помощ на търговското дружество. Заедно с това, в договора за правна и защита и съдействие е посочена сумата 9 960 лв., с вкл. ДДС, като договорена и заплатена, без обаче да е направено разграничение на сумата, съставляваща договорено адв.възнаграждение и без да е представена описаната в отговора фактура, каквато се твърди, че е издадена във вр. с плащането, вкл. и на частта, съставляваща ДДС /каквото само се твърди, но не се доказва, че следва да се начислява/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 305 от 23.12.2016 г. по в.т.д. № 572/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: