О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
Гр. София, 09.10.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1929/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Михаела Йорданова Ташева, чрез процесуален пълномощник, против определение № 271/23.04.2018 г. по ч.т.д.№ 228/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 656/19.02.2018 г. по т.д.№ 1706/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение /в размер на 2 341.86 лв./.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на закона. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл.83 ал.2 ГПК да бъде уважена.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК, като разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената в частната жалба съдебна практика на ВКС.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник. В него се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите във връзка с предмета на спора, приема следното:
Частната касационна жалба се явява допустима. Тя е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което не е загубило правно значение и при действието на ГПК /2007 г./.
За да потвърди определението на първата инстанция, съставът на въззивния съд се е позовал на това, че съгласно справка от имотния регистър, жалбоподателката притежава неописан в декларацията й по чл.83 ал.2 ГПК недвижим имот – апартамент в [населено място]. Този факт от една страна опровергава достоверността на подадената декларация за освобождаване от такса, а от друга – сочи на вероятност за реализиране на доходи от това имущество. Съпругът й също има недвижим имот – дворно място в [населено място], който би могъл да бъде източник на средства. За да бъде уважена молбата за освобождаване от държавна такса, следва да бъде установено не просто затруднение за страната, а невъзможност таксата да бъде заплатена от нея.
Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. Липсва надлежно формулиран правен въпрос, който да попада в обхвата на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Поставеният в частната жалба въпрос е прекалено общ и не кореспондира с мотивите на съда за установена недостоверност на декларацията, която компрометира доказателствената й стойност, а други доказателства за предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК, освен събраните служебно от съда, не са представени и съответно не са обсъждани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 271/23.04.2018 г. по ч.т.д.№ 228/2018 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: