3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№164
гр. София, 22.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10.02., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1347/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-с.Л., Общ. Велико Т. срещу решение №489 от 14.01.2015 г. постановено от ОС-Велико Търново по в.гр.д. №1091/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 754 от 11.08.2014 г., постановено по гр.д. №851/2014 г. на РС-Велико Търново, с което е уважен искът на [фирма], предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК ГПК вр. с чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумата от: 18 642,74 лева-общо дължима неустойка по договор за разпределение и снабдяване с природен газ- т.7.5 от Общите условия на снабдителя [фирма] за системно неизпълнение на задълженията си по чл.2.1 ал.3 от същите: при възникване на повишено потребление на природен газ,купувачът се задължава своевременно да уведоми доставчика и да предоговори заявените количества до 15 дни преди месеца на доставка.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който оспорва нейната основателност и наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.Претендира разноски в размер на 1020 лева-договорено и платено възнаграждение за адвокат в настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани обективно съединените искове, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК за неустойки за неизпълнение за периода 2010,2011 и 2012 години на поето от ответника договорно задължение , въззивният състав на СГС се е позовал на следните установени по делото факти:
С процесния договор страните по делото са постигнали съгласие за доставяне от страна на ищцовото дружество -продавач на ответника минимални количества по Приложение №1 природен газ при договорено по спецификация за съответната година качество и налягане срещу задължението на купувача да заплаща цена. В чл.2.1 ал.3 от ОУ представляващи неразделна част от съдържанието на договора е уговорено, че при възникване на повишено потребление на природен газ,купувачът се задължава своевременно да уведоми доставчика и да предоговори заявените количества до 15 дни преди месеца на доставка. В чл.7.5 от същите Общи условия е уговорена и неустойка за системно неизпълнение/ три или повече месеца/ от купувача на това свое задължение , последният да дължи 10 на сто неустойка върху прието над заявеното количество газ , ако полученото през годината количество на продукта надхвърля с над 10 на сто заявеното. От съответните двустранно подписани от страните годишни актове се установява, че за процесния период е било налице съответното потребление на газ от ответника в количества над уговорените и то без своевременно ответникът да уведоми доставчика и да предоговори заявените количества до 15 дни преди месеца на доставка, каквото задължение има по договор/ чл.2.1 ал.3 от ОУ/. Решаващият съдебен състав е счел, че при това положение няма основание да се приеме,че неустоечната клауза между страните е нищожна, доколкото при сравнение на нейния размер е счетено,че същата не излиза извън своите специфични обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Същата не и нищожна като противоречаща на чл.21 т.т.1-5 З., доколкото не се установява и доказва от страна на ответника направил тези възражения,да е налице изпълнение на някоя от хипотезите визирани от законодателя в съдържащите се в тези разпоредби на З. правни норми.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос, дали конкретната спорна неустоечна клауза излиза извън специфичните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с посочената задължителната за съдилищата практика на ВКС-ТР №1/ 15.06.2010 г. по тълк.дело №1/2009 на ОСТК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай така формулираният правен въпрос изисква отговор в зависимост от специфичното за конкретния правен спор съдържание на конкретния договор. Следователно: същият е по основателността на иска, а не е по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с оглед нейното изясняване и извличане на съдържаща се в нея общо задължителна правна норма. Само в последния случай, въпросът би се явявал правен такъв, а не фактически. Липсата на правен въпрос води до недопускане на касация-т.1 от ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, доколкото липсва документ за плащане по банков път, според уговорката в договора за правна помощ представен към отговора на КЖ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №489 от 14.01.2015 г. постановено от ОС-Велико Търново по в.гр.д. №1091/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.