О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
Гр. София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2783/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ц., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 1728 от 05.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1324/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решение 7888 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 16995/2015 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на иска, предявен против ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за разликата над присъдените 90 000 лв. до претендираните 220 000 лв.
В касационната жалба се излага, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяната на решението в обжалваната част като неправилно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят множество въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя. По тях се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, съответно посочена. Освен това се релевира и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на логическите и опитни правила.
Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от страна на ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че решението е съобразено с практиката на ВКС и не страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършването на касационна проверка по съществото на обжалвания акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до извод, че сумата от 90 000 лв. представлява справедливо обезщетение за настъпилите в резултат на претърпяното на 29.11.2015 г. ПТП неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е съобразил следните обстоятелства, установени по делото от в.л. М. , писмените доказателства и показанията на св. Б.: 1. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – травматичен шок, контузия на гръдния кош, фрактура на ребра от 1 до 8 вдясно и от 6 до 9 вляво, двустранна контузия на белия дроб, двустранен хемоторакс, фрактура на дясна ключица, контузия на главата, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, фрактура на външния кондил на голямопищялната кост на лява подбедрица, фрактура на лява главулечна ямка на таза, частично изкълчване на лява тазобедрена става. 2. Продължителност на лечебния и възстановителния период – 20 дни болнично лечение за реанимиране и стабилизиране на общото състояние и операция за открито наместване на фрактура с фиксация; 24 дни физиолечение и рехабилитация; 6 месеца без възможност за самообслужване; възстановителен период на черепно-мозъчната травма – 2-3 години; възстановяване на гръдната травма – до 3 месеца; 6-8 месеца зарастване на счупената голямопищялна кост; 12 месеца зарастване на фрактурата на ацетабулума; черепно-мозъчната травма е усложнена с говорни нарушения, паметови нарушения и затруднения в пространствената ориентация. 3. Интензитета на търпените болки и страдания. 4. Възрастта на ищеца към момента на инцидента – 52 г. 5. Допълнителни негативни /извън болките и страданията/ изживявания – 6 месеца на легло, придвижване в инвалидна количка и впоследствие с патерици, затруднение в самообслужването. 6. Последиците за здравето на ищеца и прогноза за бъдещото му здравословно състояние – дефицит при сгъване на коляното, ограничени движения в колянната и тазобедрената става, затруднена походка – с помощно средство, фрактурата на ацетабулума е довело до състояние, налагащо поставяне на изкуствена става. 7. Обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.
Съдът е посочил, че, при отчитане на всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.51 ал.1 и 52 ЗЗД, присъдената от първоинстанционния съд сума би обезщетила ищеца за претърпените от него вреди.
С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че обобщеният правен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Исканото касационно обжалване следва да се допусне, предвид данните за несъответствието на решението в обжалваната му част със задължителните постановки на ППВС № 4/68 г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана в изложението и служебно известната на съда, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
При така доказаното основание за селектиране на касационната жалба е безпредметно обсъждането на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, приложимо в изключителни случаи на несъобразяване със закона и правилата на формалната логика.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1728 от 05.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1324/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с което е потвърдено решение 7888 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 16995/2015 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на Д. С. Ц., предявен против ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за разликата над присъдените 90 000 лв. до претендираните 220 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: