О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
Гр.София, 24.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 646/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на КОНТАКТ ПЛЮС О. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г., срещу решение № ІІІ-92/07.10.2014 г. по в.гр.д. № 1241/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 590 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4578/2013 г. на Бургаски районен съд, ХХ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против С. ХОЛД Е. [населено място] насрещен иск за заплащане на сумата 12 000 евро, платена във връзка с бъдещото управление на апартаменти С-27 и С-29 в к.к. Слънчев бряг, комплекс „П. 2”, основанието за плащането на която е отпаднало, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2013 г. до погасяването й.
Касационните оплаквания, изложени в жалбата, са за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение /основания по чл. 281 т. 3 ГПК/ в съответната атакувана част. Претендира се отмяната му като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният насрещен иск да бъде уважен.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са съществени за разрешаването на спора и попадат в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Моли се по тях да бъде допуснато касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. ХОЛД О. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. изразява становище, че решението не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Възразява по допускането на касационното му обжалване, като намира, че поставените въпроси са неясни, нямат характер на съществени за спора и са без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. С оглед данните по делото, исканията и становищата на страните във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
В насрещната искова молба се твърди, че на 10.05.2007 г. страните са сключили предварителни договори за строителство и прехвърляне на недвижими имоти /апартаменти/, като купувачът КОНТАКТ ПЛЮС О. поел задължение да подпише след прехвърляне на правото на собственост и договори за заплащане на разходите за поддръжка и стопанисване на общите части и съоръжения в комплекса. Такива били сключени в деня на нотариалното изповядване на сделките за покупко-продажба – 29.01.2008 г. Въз основа на така поетото задължение по предварителните договори, с 4 бр. ПКО ищецът платил общо сумата от 12 000 евро /на 09.05.2007 г. и на 28.10.2007 г./, която представлявала авансово плащане за бъдещите разходи за поддръжка и управление на имотите. Вместо да я усвоява с тази цел, ответникът – продавач е предприел принудително изпълнение за дължимите по договора за поддръжка суми, обогатил се е неоснователно със задържането й и дължи нейното връщане.
За да прецени, че искът е неоснователен, съставът на Бургаския окръжен съд е формирал решаващия по делото извод, че договорът за поддръжка и управление е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му със закона. Съгласно чл. 4 от ПУРНЕС /отм., действал към момента на сключването на договора/ само ОС на ЕС е имало компетентност да определя месечните вноски за покриване на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и другите общи разходи, включително непредвидени такива, свързаните с отстраняване на повреди и пр. и пр. Поради това отделният собственик не е имал право да сключва индивидуален договор относно общите части и управлението на ЕС, респ. задължение да плаща по него. Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, не е приел, че исковата сума е платена като част от уговорената продажна цена, поради което връщането й не се дължи, а предвид констатираната по-горе нищожност е намерил, че тя поначало е платена без основание. В тази връзка е счел за основателно направеното възражение от насрещната страна, че вземането е погасено по давност, защото от момента на получаване на сумата през 2007 г. до предявяването на насрещната искова молба за връщането й през 2013 г. е изтекъл пет-годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД.
При тези мотиви в обжалваното решение, касаторът формулира въпроси в следния смисъл: 1. За преклудиране възможността за поставяне на допълнителни задачи на вещото лице, след като основното заключение не е оспорено, а се иска неговото допълване; 2. За допустимост на свидетелски показания, когато искането е направено не за доказване наличието на договор, а за характера на дадената сума; 3. За основанието за плащане на сума при наличие на доказателства за съставени ПКО, без издаване на фактура или обратен документ – следва ли да се приеме, че основанието е депозит за плащания по бъдещ договор, който страните са били длъжни да сключат; 4. Относно характера на внесената сума с ПКО без издаден обратен документ при установеното й /счетоводно/ отнасяне към съответни обекти и при безспорност, че не е внесена за покупко-продажба на недвижими имоти; 5. Дали следва съдът при отхвърляне на защитната теза на едната от страните да приеме за безспорна тезата на другата страна и при отхвърляне на защитните тези на страните следва ли да изложи мотиви, защо не приема същите; 6. След като съдът приема за безспорно установено в процеса, че цената на апартаментите е изплатена напълно по нотариалния акт, а по партидите на двата имота, водени при ответника, има запис на суми, за които няма издаден обратен документ, но са налице доказателства за бъдещи взаимоотношения относно управление на процесните имоти, следва ли да се приеме, че сумите са дадени без основание, въпреки записа в приходните ордери, че сумите са дадени за процесните имоти; 7. При произнасяне на съда относно сумата, платена за покупка на недвижим имот и при безспорност на запис на сума, дадена за същите имоти, която не е включена в продажната цена и при наличието на клауза за сключване на договор за управление какъв е характерът на плащането, след като няма издаден обратен документ. Съставлява ли тази сума депозит, даден за мандатна поръчка, като се отчете, че страна по договора за управление е продавачът на имота; 8. При наличие на доказателства, че между страните са налице договорни отношения и от договорите може да се направи извод за взаимоотношения, които не приключват с продажбата на имота, а са продължаващи във времето, като страна по договора за обслужване и управление е продавачът – ответник, установената като запис при ответника и претендирана от ищеца сума, следва ли да се определи като дадена без основание; 9. Следва ли в конкретния казус при безспорно установена нищожност на Договор за управление и поддръжка от 29.01.2008 г., размера на продажната цена и заплащането й от страната, както и наличие на запис за получена сума, отразена като получена за процесните имоти и за която няма обратен документ по надлежния ред, а от доказателствата по делото се установява наличието на договорни отношения, продължаващи във времето, да се приеме, че плащането е по договора за управление, и след като съдът го е обявил за нищожен, сумата да бъде върната като престация по мандатна поръчка за изпълнение на нищожния договор.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че решението в обжалваната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
С действащия ГПК /ДВ, бр.59/20.07.2007 г./, предвид осъществяване на основните функции на ВКС по унифициране на правоприлагането като съд по правото, не по фактите, на касационната инстанция е предоставено правомощие да селектира касационните жалби, посредством изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускане на касационен контрол /чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. т. 1 – 3 ГПК/. Общото основание за допускане до касация изисква от жалбоподателя да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за изхода на спора. Правният въпрос следва да е от такова естество, че отговорът му да намира приложение за неограничен кръг сходни хипотези, т.е. да е свързан с тълкуването и приложението на правни норми.
Видно е, че поставените в изложението за допускане на касационно обжалване въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК. Процесуалноправните въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Останалите въпроси са такива по правилността на въззивното решение, която не е предмет на изследване в производството по допускане на касационното обжалване. Те не могат да бъдат характеризирани като „правни” по смисъла на закона, т.к. са основани изцяло на релевирани по конкретното дело факти и обстоятелства и субективната преценка, която им дава касаторът. Освен това, не са относими към основния извод на съда, че връщането на сумата, макар и дадена без основание, не се дължи, с оглед погасяване на претенцията по давност. Съгласно мотивите на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, въпросите по чл. 280 ал. 1 ГПК трябва да са от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Освен че въпросите не обосновават общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва да се посочи, че касаторът не е въвел надлежно и допълнителни основания по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като позоваването на посочената правна норма е изцяло бланкетно.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІІІ-92 от 07.10.2014 г. по в.гр.д. № 1241/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 590 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4578/2013 г. на Бургаски районен съд, ХХ-ти граждански състав, с което е отхвърлен насрещен иск на КОНТАКТ ПЛЮС О. против С. ХОЛД О. за сумата 12 000 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.