5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№718
гр. София, 16.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 27 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №746/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З. Ж. Т. срещу решение №174 от 28.02.2018 на Варненски апелативен съд по в.гр.д. №453/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №641 от 10.04.2018 г. по гр.д. №2909/2015 г. на ОС-Варна , с което е отхвърлен искът на касатора срещу „ФЕСТА ХОЛДИНГ“АД и Адв. дружество“Скочев и съдружници“ за прогласяване за нищожен, поради липса на основание, на договор, сключен на 20.03.2006 г. между двамата ответници, с предмет оказване на правна помощ от втория на първия, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.2 ГПК/, изразяваща се в неправилно определяне на правното основание, на което се претендира, че договорът е нищожен-липса на основание на договора, вместо твърдяното от самия ищец такова-невъзможен предмет. Твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ФЕСТА ХОЛДИНГ“АД в отговора на същата изразява становище за липса на сочените основания за допускане на касация, съответно- за неоснователност на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на следните установени по спора факти:
С атакувания като нищожен договор за правна помощ, сключен на 20.03.2006 г. между двамата ответници по иска, адв. дружество“Скочев и съдружници“ се е задължило да проучи и подготви доклад за възложителя „ФЕСТА ХОЛДИНГ“АД по отношение на правната и фактическа възможност за ангажиране отговорността на Агенцията по приватизация/АП/ за неизпълнени задължения по приватизацията на „Лазур“АД , придобити от възложителя по договор за цесия и в зависимост от съдържанието на доклада, да подготви ИМ и осъществи процесуално представителство в съответното съдебно производство по иска. Уговорено е и възнаграждение за довереника-адв.дружество в размер на левовата равностойност на 100 000 евро, платими на части-20 000 евро за изготвяне на доклад и 80 000 евро за водене на делото, като тази част от възнаграждението се дължи след приключване на съдебното производство с влязло в сила решение, с което се ангажира платежната отговорност на АП на посоченото основание. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1077/11 на ОС-Варна по спор между „ФЕСТА ХОЛДИНГ“АД като ищец и касатора като ответник е ангажирана отговорността на последния по запис на заповед за 150 000 евро изд. на 12.04.2010 г. в полза на акционерното дружество, като е оставено без уважение възражението за прихващане на адв.Т. с насрещно вземане за дължимо възнаграждение по договора от 20.03.2006 г..
От друга страна е установено, че в изпълнение на поетите с договора за правна помощ задължения от касатора към „Феста Холдинг“АД е предявен иск от името на последното, представлявано в процеса от адв. Т./ ищец по настоящия иск/, против АП по т.д. № 699/2006 на СГС за вземане на ищцовото дружество против АП, основано на договор от 10.05.2004 г. за цесия на вземане на цедента „Лазур“АД към АП на цесионера „Феста Холдинг“АД. Искът е отхвърлен на три инстанции по съображения, че такова вземане не е съществувало у цедента към датата на горната цесия, тъй като преди това, с тристранен договор от 21.09.1999 г., страна по който е било и „ФЕСТА Холдинг“АД , страните са декларирали , че с подписването му АП няма повече задължения към„Лазур“АД, цедент по договор от 10.05.2004 г.. Съдът е изложил съображения, че към датата на сключването на последния, вземането предмет на цесията вече не е съществувало.
Съдът по настоящия спор е счел, че знанието от страна на доверителя по процесния договор за правна помощ за несъществуване на вземането, предмет на защита по същия, не води до липса на основание за сключването на този договор.Непосредствената цел/основание/ на този договор е извършването на правни и фактически действия по проучването на конкретния правен спор и осъществяване на процесуални действия по правната защита на доверителя, поета от страна на адв.дружество , а не стопроцентовата сигурна реализация на спорното притезание. Последното е в зависимост от много допълнителни фактори включително позицията на ответника по спора и неговото процесуално поведение. Ето защо, предварителното знание от страна на доверителя на някои неблагоприятни за ищцовата страна правоизключващи и/или правопогасяващи претендираното от него спорно право не води директно до извода за липса на основание за сключване на договор за правна помощ във връзка със защитата на същото. Обстоятелството, че заплащането на възнаграждение на довереника е уговорено, с оглед постигане на позитивен за страната резултат, е израз на свободата на договарянето/ изрично чл.36 ал.4 ЗАдв позволява подобни по съдържание клаузи/ и също не води до извод за липса на основание на така сключения договор за правна помощ.
Съдилищата по същество на спора са единодушни, че изложените в ИМ факти , посочени от ищеца като правопораждащи нищожността на процесния договор, обосновават квалификация на иска като такъв за нищожност , поради липса на основание-чл.26 ал.2,предл.4 ЗЗД, а не по чл.26 ал.2, предл.2 ЗЗД- невъзможен предмет на договора, каквито са доводите на ищеца. Последната хипотеза предполага фактическа, а не правна невъзможност.
От изложеното съдът е направил извод за неоснователност на така предявения иск.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускане до касационно обжалване очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.2 ГПК/, изразяваща се в неправилна квалификация на исковата претенция, че се претендира нищожност, поради липса на основание, вместо – с оглед невъзможен предмет. Твърди се, че е налице и противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ по следните съображения:
Касационната инстанция прави служебно проверка за съответствие между предмета и основанието на спора и произнасянето на съдилищата по същество, с оглед контрола за допустимост на произнасянето по спора, и в случая не намира порок в сезирането на съда, доколкото въззивният съд е разгледал, анализирал именно фактите, наведени като правопораждащи в самата ИМ и изложени по-горе, и въз основа на тях е индивидуализирал спорното право и се е произнесъл по формулирания от ищцовата страна петитум за прогласяване на нищожност.
Оплаквания за незаконосъобразност представляват наведените доводи, че съдът е дал правна квалификация по чл.26 ал.2 ЗЗД, предл.4, вместо по предл.2 на същия текст. Последните предполагат нов анализ на съдържанието на релевантните за спора факти, доводите на страните и събраните доказателства. Същото се отнася и за оплакванията във връзка с неправилното тълкуването на договора и на съдържанието на законовата разпоредба на чл.36 ал.4 ЗАдв от съда, както и оплакванията за неотчитане на налична злоупотреба с право от страна на първия ответник при сключване на процесния договор. Подобни оплаквания са от значение при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото същите не следват от съдържанието на самото въззивно решение.
От друга страна, липсва формулиран правен въпрос, по който да се извърши преценка по критериите по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Вместо това се навеждат отново и отново същите оплаквания за неправилна квалификация на основанието за нищожност на договора. За последните важи изложеното в предходния абзац.
Липсата на конкретно формулиран правен въпрос не позволява преценка за допускане до касация по посочените в чл.280 ал.1 ГПК законови критерии за това. В тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, поради което, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №174 от 28.02.2018 на Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 453/2018 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.