Т.д1436/18 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.679
гр. София,29.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1436/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД-София е обжалвано решение № 312/05.02.2018 г. по гр.д. №3266/17 на САС, ГО,7 с-в, В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение №463 от 02.01.2017 г. по гр.д. №7560/2015 на СГС и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на Г. Д. Т. ЕГН: [ЕГН] сумата от 15 204,17 евро на основание чл.55 ал.1,предл.първо от ЗЗД като разлика между взетата от банката сума като възнаградителна лихва за периода 16.06.2013 г. – 30.04.2015 г. и действително дължимата, според договореното в договор за кредит.
Банката-касатор се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение като основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.2 ГПК/ред. ДВ бр.86/2017/, поради необоснованост на присъдения размер.
Ответникът по КЖ Г. Д. Т. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор на КЖ със становище за неоснователност и липса на основания по чл.280 ал. ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г. по силата, на който банката е предоставила на ищеца 300 000 евро за покупка на две жилища. В т.4.1.б от договора лихвеният план за периода 12.03.2008 г. -15.03.2032 г. предвижда годишен лихвен процент/ГЛП/ в размер на 6,40 на сто, формиран от базисен лихвен процент /БЛП/, съгласно т.10.3 и 10.4 от Условията по кредити за ф.л. и определен от страните в т.11.1.1 при подписване на договора на 1 М ЕВРОЛИБОР и надбавка от 2,2 на сто пункта. В последствие банката е приела едностранно , без да уведоми надлежно кредитополучателя по един от уговорените ОУ, действащи към датата на сключване на договора за кредит, следните изменения, водещи до завишаване размера на ГЛП: въвела е трети елемент за формиране на ГЛП-рискова премия/протокол № 38/14.10.2008 г./, завишаване надбавката за кредити на ф.л. от 1% на 2 % /протокол №9 от 26.02.2009 г./, с последващи протоколи от 01.04.2009 г. и от 05.06.2009 г. спомената премия, като образуващ БЛП и съответно-ГЛП, отново е завишавана , като с последния е определена на 100 базисни пункта.
Съдът е направил извод и е изложил своите съображения за това, че последващите сключването на договор за кредит, изменения от кредитодателя на ОУ за ипотечни кредити на ф.л., водещи до съществено изменение на съдържанието на договора, не могат да се противопоставят на кредитополучателя, при положение,че последният изобщо не е бил уведомен за тези изменения и не му е даден срок , в който да има възможност да изрази несъгласие с тях. Ето защо , според решаващия съдебен състав , в отношенията между страните по процесния договор за кредит и за конкретния период, следва да се прилага първоначалният ГЛП , според ОУ действащи при самото сключване на договора и съобразно съдържанието на съответните уговорки в него. Съгласно констативно-съобразителната част и заключителната част на приетото ЗССЕ лихвата за процесния период , изчислена съобразно уговореното между страните, възлиза на 8 786,70 евро, а банката е получила като лихва за периода сумата от 23 990, 91 евро или разликата в размер на присъдената сума от 15 204,17 евро се дължи на ищеца-кредитополучател на основание чл.55 ал.1,предл.първо от ЗЗД, като получена от банката при начална липса на основание за това.
Като основание за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се навежда очевидна неправилност, основана на явна необоснованост на изводът на съда относно размера на присъдената сума. Видно от гореизложеното, обаче е, че последната се явява разлика между фактически получената от банката сума като лихва за процесния период и действително дължимата, според ОУ действащи при самото сключване на договора и съобразно съдържанието на съответните уговорки в него. Следователно в обжалваното въззивно решение не е налице очевидно нарушение на правилата на логиката при формиране на фактическите изводи на съда за размера на надвзетата лихва.Конкретният размер на двете гореспоменати суми съответства на изчисленията на вещото лице в приетото от съда заключение на ССЕ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 312/05.02.2018 г. по гр.д. №3266/17 на САС, ГО,7 с-в в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.