3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№716
София 09.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 266/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Нюлифер Люфтиева С., с ЕГН [ЕГН] и на ЗК”Български имоти” АС, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 1971 от 16.12.2011 г. по гр.д.№ 2648/2011 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав.
Жалбоподателката атакува решението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, постановено по гр.д.№ 6774/2010 г. за отхвърляне на предявения против ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до предявения размер от 400 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция изцяло, с присъждане на законната лихва от увреждането и разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – т.11 от ППВС № 4/1968 г., както и с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
К. ЗК [фирма] обжалва решението в частта, с която въззивният съд е присъдил допълнително още 85 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането.
В жалбата са инвокирани основания по чл.281, т.3, пр.1 и 3 ГПК, с твърдения за противоречие на решението на установеното в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК застрахователното дружество поддържа, че по обуславящия въпрос за начина на определяне на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, е налице противоречива съдебна практика, а от друга страна липсва актуална съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, което е от значение за точното приложение на закона. Позовава се на: решение по гр.д.№ 1758/2010 г. и решение по гр.д.№ 3237/2008 г. на Софийски градски съд и на решение по гр.д.№ 516/2010 г. на Софийски апелативен съд, приложени към изложението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно доказани предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по чл.226 КЗ. При определяне размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане на приетите медицински експертизи и свидетелските показания, решаващият състав е преценил, че за репариране на неимуществените вреди е необходима общо сумата 180 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 400 000 лв. искът е отхвърлен.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане само по жалбата на Нюлифер С..
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за понесени, в резултат на настъпило ПТП, неимуществени вреди, е значим за изхода на делото, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд в мотивната част към решението. Налице е и поддържаната от жалбоподателката допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в отклонение от установените в ППВС № 4/1968 г. критерии.
Като недоказано следва да се прецени поддържаното от застрахователя допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на данни за влизане в сила на приложените първоинстанционни и въззивно решения. Тези решения не формират съдебна практика, в какъвто смисъл е т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед наличието на задължителна съдебна практика, не следва да се обсъжда алтернативно поддържаното от ЗК [фирма] основание за допускане на обжалването по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че е налице позоваване само на част от него – т.4 от цитираното тълкувателно решение.
В жалбата на Нюлифер С. е налице позоваване и на ППВС № 7/1965 г., с което е обобщена практиката по някои въпроси на второинстанционното производство, но тъй като липсва формулиран процесуалноправен въпрос, това позоваване не може да бъде зачетено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1971 от 16.12.2011 г. по гр.д.№ 2648/2011 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав в обжалваната от Нюлифер С. част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението в обжалваната от ЗК [фирма] част.
Насрочва делото за : за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: