Определение по т.д. №1160/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
гр. С., 22.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1160/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]–гр.С. срещу решение от 23.07.2010 г.на С. градски съд постановено гр.д. №1047/2010 г., с което е отменено решение от 30.04.2009 г. по гр.д. № 9350 / 2008 г. по описа на СРС , ГО, 43 състав и съставът на въззивния съд е уважил отрицателния установителен иск на Н. Л. Н. Е.: [ЕГН] предявен по реда на чл.254 ал.1 от ГПК/отм./ за недължимостта на сумата от 9 000 лева въз основа на запис на заповед изд. на 14.07.2005 г.. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК..
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на основанията за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск предявен по реда на чл.254 ал.1 ГПК/отм./ от ищеца като издател на запис на заповед срещу ответника в качеството му на кредитор по същата ценна книга за установяване недължимостта на задължението на издателя по нея. За да уважи отрицателния установителен иск, съставът на съда е изложил съображения, че ответникът в качеството на кредитор на вземането по ценната книга не е доказал наличието на каузалното правоотношение, твърдяно от него в хода на процеса, по повод на който е издаден процесният запис на заповед. С оглед на това, въпреки че ищецът-длъжник не оспорва задължаването си като издател на самата ценна книга, съдът е счел иска за неоснователен, при липса на установени каузални правоотношения между страните по делото.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за разпределението на доказателствената тежест между страните по делото по отрицателния установителен иск по чл.254 от ГПК / отм./ относно наличието на каузално правоотношение между страните и обвързаността на последното с издадения запис на заповед като абстрактна сделка.
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената казуална практика на съдилищата– т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставения правен въпрос е налице обусловеност на изхода на спора от отговора му, тъй като съдът е изградил крайните си изводи и е формирал произнасянето си въз основа именно на него. Отговорът , който се дава на този правен въпрос в обжалваното решение, се разминава с този в наличната задължителна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение №173/12.01.2011 г. на ВКС, І т.о. на ТК по т.д. № 901 /2009 г.. Налице е основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: Обуславящият правен въпрос е решен в обжалвания акт в противоречие със задължителната практика на ВКС по този въпрос. При наличието на задължителна практика на ВКС по съответния правен въпрос противоречието в практиката на съдилищата е преодоляна.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2010 г.на С. градски съд постановено гр.д. №1047/2010 г. по описа на СГС, ВО, ІІ-Б състав.
УКАЗВА на касатора [фирма]–гр.С. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 180 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.