О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София 27.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело №5669/2013 г.
Постъпила е молба от 24.01.2014 г. на Й. Д. Г. и М. И. П. – Л., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. П., с искане да бъде изменено определение № 89 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 5669/2013 г., на ВКС, ІV г.о. като ако е изплатено присъденото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от 3 520.49 лв., същото да бъде намалено до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата.
Молбата на Й. Д. Г. и М. И. П. – Л. е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.
С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №631 от 08.04.2013 г. по гр. дело №312/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и молителите са осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба 3 520.49 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е потвърдил решение №3678 от 18.10.2012 г. по гр. дело №2694/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу [фирма] искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 16 624.55 лв. – неплатено възнаграждение по договор за правни услуги, сключен на 01.03.2008 год., за периода 01.04.2011 г. – 20.09.2011 г., по 1500 евро или 2933.75 лв. месечно, заедно със законната лихва от 02.12.2011 г., присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съдът констатира, че ответникът по касационната жалба е направил деловодни разноски в размер на 3 520.49 лв. Това адвокатско възнаграждение е за изготвяне на отговор по жалбата и защита в касационното производство. При минимален размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска от 782 лв. следва да се приеме, че изплатеното възнаграждение е прекомерно. Само по себе си обаче недопускането на касационното обжалване не е основание за намаляване на изплатеното адвокатско възнаграждение, защото последното е за пълна защита за касационното производство. С оглед обаче на действителната фактическата и правната сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси при конкретния случай, трябва да се направи извод за несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред касационната инстанция. Това налага на основание чл.78, ал.5 ГПК присъждане на по-нисък размер деловодни разноски, а именно 2 000 лв. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в останалата му част относно искането за намаляването му до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата е неоснователно.
Ето защо, съдът намира, че определението трябва да се измени в частта му за разноските като на [фирма] се присъдят 2000 лв. деловодни разноски вместо 3 520.49 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 89 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 5669/2013 г., на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските както следва:
ОСЪЖДА Й. Д. Г. и М. И. П. – Л., двамата от [населено място], да заплатят на [фирма], [населено място], 2 000 лв. деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.