3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
София, 11.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми мрт две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 4444/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на Н. С. Ц., С. Ц. П. и П. Ц. Н. срещу Определение № 245 от 10.10.2013 г. на ВКС по т.д.№ 3550/2013 г., ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК касационната им жалба срещу въззивно решение /без дата/ от 2012 г. по гр.д.№ 10113/2010 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са въведени оплаквания за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
Ответната страна ДФ „Земеделие” не е изразила становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите във връзка с инвокираното оплакване съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение съставът на ВКС приел, че въззивното решение е съобщено на настоящите жалбоподатели чрез техния пълномощник адвокат Р. М., посочен във въззивната им жалба и като „адрес за връчване на призовки и съобщения” на 07.01.2013 г., спрямо която дата едномесечният срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК е изтекъл на 07.02.2013 г. – четвъртък, присъствен ден. Констатирано е, че касационната жалба е подадена в деловодството на съда на 13.02.2013 г., (което се признавало и в молбата на самите касатори с вх.№ 71814/17.06.2013 г.), т.е. 6 дни след изтичането на срока, от което е направен извод, че същата е недопустима.
Определението е неправилно.
Направеният с него извод, че въззивното решение е съобщено на настоящите жалбоподатели на 07.01.2013 г. е в нарушение на чл.33 ГПК. Основателно е оплакването им, че адвокат Р. М. не е упълномощен от тях и връченото чрез него съобщение не е редовно. Когато процесуалното представителство е по пълномощие, пълномощниците се легитимират съгласно чл.33 ГПК с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител.
В подадената въззивна жалба адвокат Р. М. е посочен като пълномощник и съдебен адресат на настоящите жалбоподатели, но по делото не са представени доказателства за надлежното му упълномощаване от тях, нито молба, с която да се потвърждава извършеното от тяхно име процесуално действие. Във въззивната инстанция жалбоподателите не са взели участие лично или чрез пълномощник, а в първоинстанционното производство от тях единствено П. Н. е представлявана по пълномощие, но от адвокат В. С. от САК.
При така установените факти и при липсата на надлежно връчено съобщение до жалбоподателите за постановеното от въззивния съд решение следва да се приеме, че касационната им жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Като е достигнал до противния извод, предходният състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 245 от 10.10.2013 г. по т.д.№ 3550/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: