О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.София, 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2150/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 636/ 13.05.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 128 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 2868/ 2013 г., с което О. д. на М. на в. р. – П. е осъдена да заплати на В. С. К. 16 238,12 лв обезщетение за имуществени вреди и 2 294,71 лв обезщетение за забавено изпълнение.
Ответната по касационната жалба страна В. С. К. (ищец в основното производство) е поискал допълване на определението в частта за разноските. Поддържа, че е претендирал присъждането им в отговора срещу касационната жалба и че е доказал разходи за правна помощ и съдействие в размер 1 000 лв.
О. д. на М. на в. р. – П. оспорва искането като заявява, че определението на ВКС не прегражда производството и поради това не може с него да се присъждат разноски. Поддържа също, че искането на ищеца не е конкретизирано и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна.
Пред Върховния касационен съд производството е инициирано от О. д. на М. на в. р. – П., но с влязло в сила определение касационната жалба не е допусната до разглеждане. В. К. е бил ответник по тази жалба, представил е с отговора срещу нея разписка за платено възнаграждение за защита от адвокат в размер 1 000 лв и е поискал възлагането им в тежест на касатора. Съдът е пропуснал да се произнесе по това искане в определението от 13.05.2014 г., поради което са налице предпоставките за допълването му.
Неоснователно О. д. на М. на в. р. – П. поддържа, че с определението за недопускане на касационно обжалване не може да се присъждат разноски. С това определение се поставя край на инициираното от Дирекцията производство пред касационната инстанция и на основание чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за направените по него разноски. Неоснователно е и възражението, че не е ясно какви разноски се претендират – ищецът изрично е уточнил в искането си, че се касае за разходи за адвокатска защита. Претенцията е конкретно и точно формулирана, а възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като то надхвърля незначително минималния размер за дела с такъв материален интерес, визиран в чл.7 ал.2 от Наредба № 1 на В. адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 636/ 13.05.2014 г. по гр.д.№ 2150/ 2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА О. д. на М. на в. р. – П., [населено място], [улица], да заплати на В. С. К., Е. [ЕГН], [населено място], сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: