Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
гр.София, 25 юли 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 915/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Е. Й. Г.-чрез защитник, срещу присъда № 36/17.04.2014 год. по въззивно нохд № 1569/2013 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на закона с осъждането по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване и алтернативно-за връщане на делото за ново разглеждане.
Гражданските ищци Г. П. А. и П. Д. П. не изразяват становище и не правят възражения срещу жалбата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира съгласие с доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и с искането делото да се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Варненският районен съд, 32 състав с присъда № 355/31.10.2013 год. по нохд № 2268/2013 год. признал подсъдимия Г. за невиновен в това за периода от м.септември 2011 год. до 18.01.2012 год. при условията на продължавано престъпление в с.О. и в гр. В. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, да е извършил кражби на вещи, собственост на различни граждани, на обща стойност 2 232,12 лева и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК.
Отхвърлил предявените от гражданските ищци Г. А. и П. П. граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението.
Варненският окръжен съд, наказателно отделение отменил изцяло присъдата, признал подсъдимия за виновен да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години.
Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 340 лева в полза на Г.А. и в размер на 400 лева в полза на П.П. със законните последици.
Отхвърлил предявеният от Г.А. граждански иск за разликата до 900 лева.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от исковете.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, който съдът е приел за основателен и е уважил направеното искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Изложил е фактическа обстановка, за която е приел, че е установена въз основа на анализ на събрания доказателствен материал. От мотивите става ясно, че е нарушил изискването за съдържание според чл.305, ал.3 НПК, към който препраща чл.339, ал.3 НПК. Съдът формално е изброил имената на свидетелите и писмените доказателствени средства, а по отношение на достоверността само е посочил безмотивно кои от тях приема изцяло и кои частично. Като инстанция по същество въз основа на решението да упражни правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 НПК – да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, е бил длъжен да подложи на подробно обсъждане и анализ показанията на свидетелите, включително и на тези от въззивното съдебно следствие, да ги съпостави помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал, да изложи съображения в кои от тях се съдържат относими към предмета на доказване обстоятелства. Констатираните противоречия е следвало да отстрани като по ясен и недвусмислен начин да мотивира изводите си кои от тях са достоверни и ги приема, както и защо отхвърля останалите, а целия доказателствен материал да оцени по вътрешно убеждение според действителния му смисъл. Единствено обясненията на подсъдимия е обсъдил, но по различен от предвидения начин – като ги е съпоставил с цитати от приетата за установена фактическа обстановка, но не и във връзка със съдържанието на доказателствените източници. Анализирал е и показанията на свидетеля С., но в противоречие с вече заявеното, че ги възприема частично-при това неясно за кои обстоятелства, е обобщил несъгласието си с тяхната достоверност и ги е отхвърлил като негодно доказателствено средство, на което не може да основе фактическите си изводи.
Нарушението е съществено, защото е налице непълнота, неяснота и противоречие по съществени въпроси като тези за авторството на деянието и приложимия закон, които могат да бъдат решени само въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Мотиви със съдържание като обсъжданите могат да бъдат приравнени на липса на мотиви, което съгласно чл.348, ал.3, т.2 НПК представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушаване правата на подсъдимия.
Необходимо е да се посочат и други нарушения, които съдът е допуснал. След образуване на въззивното производство не е изпълнил процесуалното си задължение преди да реши въпроса за датата на съдебното заседание с протоколно определение да се произнесе дали са налице условията по чл.327 НПК за допускане на доказателства. Неправилно и в нарушение на чл.299 НПК е решил този въпрос като е постановил в първото по делото съдебно заседание възобновяване на съдебното следствие. Съгласно посочената разпоредба такова правомощие съдът има, но само в случаи, когато след пледоариите на страните при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото.
Предвид изложеното за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила не може да се извърши проверка за това по какъв начин съдът е формулирал вътрешното си убеждение за виновността на подсъдимия, правилно ли е приложен закона, справедливо ли е наказанието, нито за основателността на гражданските искове.
Жалбата е основателна и новата присъда следва да бъде отменена. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 36/17.04.2014 год. по въззивно нохд № 1569/2013 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по отношение на подсъдимия Е. Й. Г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: