Р Е Ш Е Н И Е
№ 534
гр. София, 24.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ : Лиляна Методиева
Елена Авдева
при участието на секретар Н.Цекова
и в присъствието на прокурора П.Михайлова
изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева
наказателно дело № 1698/ 2013 г.
Делото се разглежда за втори път от Върховния касационен съд.
Настоящето производството е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по протест на Н. Н.,зам.окръжен прокурор в Окръжна прокуратура –гр.П. и жалба на гражданския ищец и частен обвинител А.-М. Р. Т., против присъда № 72 от 27.06.2013 г. по внохд № 691/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив.
В протеста се сочи, че оправдателната присъда е постановена в нарушение на закона, но се излагат и съображения за липса на обективен анализ на събраните по делото доказателства /както и такива за необоснованост на фактическите изводи , които са извън предмета на касационната проверка/ т.е. релевират се касационните основания на чл. 348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Изтъква се , че съдът избирателно е обсъдил събраните доказателства, поради което основаният извод за несъставомерност на инкриминираната дейност е опорочен. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивния акт и ново разглеждане на делото.
В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.
В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител се твърди, че въззивната присъда е постановена в разрез с материалния и процесуален закон. Твърди се , че съдът е оставил без коментар важни доказателства, свързани с упражненото върху пострадалата насилие. Правната квалификация се атакува и с аргумент за достатъчно данни /„в най-лошия смисъл”/ и за престъпление по чл. 150 от НК. Жалбоподателката споделя доводите в протеста и също настоява за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото.
Защитата на подсъдимия и последният лично оспорват основателността на протеста и жалбата и пледират оправдателната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на сраните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното :
Пловдивският районен съд с присъда № 85 от 27.02.2012 г. по нохд №5740/2011 г. признал подсъдимия А. А. А. за виновен в това, че на 05.06.2011 г. в гр.Пл. се съвкупил с ненавършилата осемнадесет години А.-М. Т., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал.2, т.1 вр. с ал.1 т.2 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като приспаднал срока на предварително задържане на подсъдимия. Със същата присъда съдът осъдил А. А. да заплати на гражданската ищца Т. сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за понесените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняването до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължими такси.
Пловдивският окръжен съд с решение № 298 от 17.10.2012г. г. по внохд № 796/2012 г. потвърдил тази присъда. Въззивното решение било отменено от Върховния касационен съд по реда на възобновяването на наказателни дело с решение № 11 от 07.05.2013 г. по касационно дело № 173/2013 г., а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
След новата въззивна процедура с присъда № 72 от 27.06.2013 г. по внохд № 691/2013 г. окръжният съд отменил присъда № 85 от 27.02.2012 г. по нохд № 5740 по описа на Пловдивския районен съд и вместо нея постановил нова, с която оправдал подсъдимия А. А. А. по повдигнатото обвинение по чл. 152, ал.2, т.1 вр. с ал.1,т.2 от НК, и отхвърлил предявения от граждански иск.
Касационинят протест и жалбата на гражданската ищца срещу така постановения въззивен акт са основателни по следните съображения:
Новата присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,посочени в чл. 13,ал.1, чл. 107,ал.2 и чл.305,ал.3 от НПК, което рефлектирало и върху законосъобразността на обусловените от тях правни изводи.
Въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото, не е сторил необходимото за изясняване на противоречията между тях и не е дал отговор на всички доводи и възражения на страните. По този начин той е отклонил процеса от целта му да установи обективната истина и да постигне точна правна квалификация на възприетите факти.
При наличието на две несъвместими версии за инкриминираните събития е била наложителна прецизна и всестранна преценка на всички релевантни обстоятелства и убедителни изводи относно достоверността на доказателствените източници.. Спецификата на обвинението конфронтирала твърдението на подсъдимия за доброволно осъществени съвкупления и позицията на обвинението за насилствен полов акт. Въззивният съдебен състав приел, че по делото няма данни за упражнена върху свидетелката Т. принуда за осъществяване на полов акт, тъй като нейните показания за физическо насилие и заплаха не са подкрепени с други доказателствени средства. В тази връзка в мотивите към присъдата се акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият завел свидетелката в апартамент в панелен жилищен блок, в който спяли родителите и сестра му , поради което съпротивата , която пострадалата твърди да е оказала, не е би могла да остане невъзприета „от трети лица” . Настоящият съдебен състав намира за необходимо принципно да се разграничи от разбирането, че изнасилване е възможно само при доказана съпротива на жертвата. Включените в легалната дефиниция на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК обективни признаци „сила” и „заплашване” не са корелативно свързани с оказана от жертвата съпротива. За квалифициране на едно деяние като изнасилване е съществено да се установи липсата на доброволност и взаимност на половия акт. Това предполага широки граници за тълкуване на параметрите на приложените сила и заплаха, които не бива да се ограничават от преценка за хипотетичните възможности на жертвата за съпротива, бягство, търсене на помощ, както и на тежестта и вероятността за реализиране на заплахите.
Извън тези разсъждения в конкретния случай по делото са били представени доказателства за принудителност на съвкуплението, които са отхвърлени от съда в нарушение на процесуалните изисквания за внимателна проверка. Това се отнася преди всичко за данните за травматични увреждания на пострадалата, за които информира съдебномедицинската експертиза и за които съобщават, освен пострадалата Т., и свидетелките К., И., Г..
Съдебномедицинската експертиза е извършена при спазване на изисканията на чл.144 и сл. от НПК и Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи / издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011 г./. Съдът напълно игнорирал процесуалната й стойност, тъй като не било извършено предварително освидетелстване на жертвата. Тази претенция е лишена от процесуална подкрепа и сериозно засяга обхвата на доказателствената съвкупност.
Неубедителни са и доводите, с които съдът отхвърлил свидетелските показания на лицата, контактували с пострадалата след като тя напуснала жилището на подсъдимия. Прочее, позицията на въззивната инстанция съд в тази връзка е вътрешно противоречива и неясна. Съдът, от една страна, приел , че свидетелките не са видели никакви увреждания, а от друга – те са възприели такива, но около час след като Т. се е разделил с подсъдимия т.е. изразява се неконкретизирано съмнение, че травмите били причинени по неизвестен начин в този период. Съдът е отказал да кредитира показанията на свидетелките, като изтъкнал, че нито една от тях не съобщава за два последователни разговора на пострадалата с майка й, а такива били отразени в приложените по делото разпечатки за проведени телефонни разговори. Правилността на така извършената проверка за достоверност на гласните доказателства е силно уязвима, тъй като е базирана на страничен факт, който, с оглед конкретната ситуация не е фокусирал вниманието на участниците. То е било насочено към обстоятелството какво се е случило с А.-М. Т., а не в колко точно часа е позвънила на майка и от кой телефон. Безспорно е, че телефонът на пострадалата бил с изтощената батерия и не позволявал контакт, но въпреки това пострадалата правела опити да се свърже с близките си. Подробно обсъждайки разпечатките за проведени комуникации / включително за мястото, от където е извършено позвъняването в 19 часа 4 минути/ съдът си позволил изводи, които изискват специални знания и обективно изясняване , преди да послужат за аргумент срещу достоверността на цяла група гласни доказателства. След отменителното решение на ВКС въззивната инстанция е следвало да съсредоточи усилията си да изясни всички противоречия в доказателствения материал, но на базата на пълно, обективно и всестранно изследване. Право на решаващия съд е да прецени кои доказателства да кредитира, но при противоречия е длъжен да мотивира своя избор, като изложи съображения и върху противната позиция. Окръжният съд не е подходил по този начин и е допуснал едностранчива интерпретация на доказателствата, която компрометира вътрешното му убеждение по фактите.Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили възможността на държавното и частното обвинение да докажат твърденията си. Налице е касационното основание на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК налагащо отмяна на присъдата , постановена от втората инстанция, и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд .
Водим от горното и на основание чл.354,ал.3, т.2 във вр. с ал.1 ,т.4 и чл. 348,ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ присъда № 72 от 27.06.2013 г. по внохд № 691/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.