Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. София, 26 май 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 431/2015 година.
Касационното производство е образувано, по жалба на подсъдимия И. А. Г. от гр.Х., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 425/2014 г. По същество се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, поради неправилна квалификация на деянието, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са искания за преквалификация на деянието отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на определеното наказание.
Повереникът на частните обвинители намира жалбата за неоснователна и иска да му бъдат присъдени направените разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 8/19.01.2015 г., Пловдивският апелативен съд, 2-ри наказателен състав, е потвърдил присъда № 46/03.09.2014 г., постановена по нохд № 445/2014 г., на Хасковския окръжен съд, с която подс. И. А. Г. е бил признат за виновен в извършено на 16.10.2013 г., в с. М., обл. Х., престъпление по чл. 115 НК и при условията на чл. 58а и чл. 54 НК осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при „строг” първоначален режим, зачетено предварителното задържане, присъдени направените разноски и решен въпроса със веществените доказателства. Уважил е предявените граждански искове за по 70 000 лв., претърпени неимуществени вреди от всеки един от Д. и Т. К.. Отхвърлил е предявеният гр. иск за причинени имуществени вреди от 150 000 лв.
По доводите в касационната жалба:
Посочените касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Възраженията във връзка с доводите посочени в жалбата, се свеждат до твърденията, че поради неправилна преценка на доказателствата, неоснователно инстанциите са квалифицирали извършеното деяние, по чл. 115 НК, неправилно е била определена формата на вината, че подсъдимият е бил заблуден от защитникът му за използване на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК и че определеното по размер наказание е явно несправедливо, тъй като не е било съобразени със всички смекчаващи вината му обстоятелства.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. Данни относно посочените оплаквания не се установиха. Производството по делото в предходните инстанции е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотеза на чл. 371, т. 2 и следващите НПК.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК е неоснователно. Не се подкрепят от данните по делото доводите от една страна за неправилна квалификация на деянието и формата на вината, а от друга, че умишлено от защитникът му, не е бил разяснен смисъла на разпоредбите на чл. 371, т. 2 НПК.
Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на материалния и процесуалния закон за формиране и отразяване в мотивите на решението, вътрешното си убеждение относно извършеното деяние и личността на дееца. Мотивите са изготвени съгласно правилата на чл. 339, ал. 2 НПК. Направена е проверка на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, извършена е служебна ревизия на атакувания акт и е отговорено подробно на довода в жалбата, които са поддържани и в съдебно заседание – стр. 9 – 12.
Както бе посочено, в първата инстанция производството е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, като на подсъдимия са му били разяснени последиците от това. В съдебно заседание на 03.09.2014 г., подс. Г. изрично е заявил – л. 74 от съдебния протокол, че е запознат с обвинителния акт, че го е чел многократно, признава фактите и обстоятелствата описани в него, дал е съгласие да не се събират доказателства за тези факти и че е наясно, че самопризнанието му ще се ползва при постановяване на присъдата. След като е констатирал, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на ДП доказателства, съдът е приел изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
В такива случаи подсъдимият получава по леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това – да участва непосредствено и лично в събиране и проверка на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. В тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия, редуцира претенциите за накърнено право на защита. Когато подсъдимото лице по своя воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателното производство за събиране и проверка на доказателствата, и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно, компромисът между обвинението и защитата е реализиран в интерес на обществото. В тази процесуална ситуация, постигайки по – благоприятно материално – правно третиране, подсъдимият е длъжен да понесе и съответните тежести. Допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт.
Цялостното признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, определя ограниченията в пределите на инстанционният контрол. В настоящият случай са безспорни признатите факти за нанесеният много силен удар в лявата тилна област на главата на пострадалия с твърд тъп предмет със сферична форма, причинил разкъсно – контузна рана, подлежащо счупване на черепната кост и кръвоизлив в черепната кухина, която черепно – мозъчна травма е била несъвместима с живота му – данни от експертното заключение. Поради това е и неоснователно твърдението за неправилна правна квалификация и формата на вината – законосъобразно приета от съдилищата като евентуален умисъл. В тази връзка въззивната инстанция е отговорила подробно и убедително в мотивите си – стр. 10 – 12, на също такива направени възражения и пред нея, които се възприемат от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне.
Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяването на осъдителната присъда, по приетата от тях квалификация. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. Г., е извършил именно престъпление по чл. 115 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за преквалифициране на деянието или връщане на делото за ново разглеждане.
Лишени от основание са и възраженията изложени в жалбата, че на подс. Г. не му е било разяснен смисъла на разпоредбите на чл. 371 НПК. Видно от посоченият протокол на съдебно заседание пред първоинстанционният съд, той е бил наясно с тази процедура, установяващо се от направените и записани негови волеизявления, подробно посочени по – горе. Съдебният протокол е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства – чл. 131 НПК. Следователно, няма никакво основание за кредитиране на посочените възражения от страна на подс. Г..
Настоящата инстанция счита, че са без основание и възраженията и по довода за явна несправедливост на наложеното наказание. При обсъждане размера на наказанието и въззивният съд, е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно същото е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК и приложени разпоредбите на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58 а НК, при превес на отегчаващите вината му, в размера от 18 години лишаване от свобода /над средния размер/, редуцирани с 1/3 и определено на 12 години лишаване от свобода. В тази връзка, са били взети в пред вид всички данни за обществената опасност на извършеното деяние и за личността на дееца, обсъдени са били направените възражения по този довод във въззивната жалба. С оглед на това и настоящата инстанция счита, че санкцията се явява напълно справедлива. Допълнителното й намаляване не би било оправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия по отношение на индивидуалната и генерална превенции.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8/ 19.01.2015 г., постановено по внохд № 425/2014 г., на Пловдивския апелативния съд, 2-ри наказателен състав.
Председател:
Членове: