О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 684
София, 21.10.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело N 301/2008 година
Производството е по чл. 218 а, ал. 1, б. ”а” и сл. ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по касационна жалба на К. М. В. от гр. С. срещу решение от 12.11.2007 г. по гр. д. № 847/2007 г. на Софийски градски съд, ІV а състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 75 състав решение от 07.08.2002 г. по гр. д. № 5496/1999 г. в частта му за осъждането на касатора да заплати на ответника по касация И. А. С. от гр. С., при условията на солидарност с ответника Р. Г. Р. от гр. С., обезщетения за претърпени вреди от пътно-транспортно произшествие от 09.01.1996г., както следва: обезщетение за имуществени вреди в общ размер 97.19 лв., заедно със законната лихва, считано от 09.01.1996г.; обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в размер на 5 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.08.1999 г., както и сумата 11 664.41 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху последната сума за периода от 09.01.1996г. до 12.08.1999г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. По съображения, подробно изложени в жалбата и в представени в съдебно заседание писмени бележки, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове, респ. връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответниците по касация – И. А. С., Р. Г. Р. и ЗПАД „ДЗИ”, както и третото лице-помагач Г. ф. , всички от гр. С. не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 218 в, ал. 1 ГПК /отм./. Същата обаче е процесуално недопустима.
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което Софийски градски съд се е произнесъл по искове с цена под минималната цена за допустимост на касационно обжалване, предвидена в императивната разпоредба на чл. 218 а, ал. 1, б. ”а” ГПК /отм./.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, Софийски районен съд е сезиран с няколко обективно съединени иска: иск за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.01.1996г. имуществени вреди в размер на сумата 97.15 лв. /след допуснато уточнение и увеличение на иска от с.з. на 15.05.2001г./; иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от същото произшествие в размер на 5000 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за периода от 09.01.1996г. до датата на исковата молба – 12.08.1999г., като размерът на последния иск не е посочен конкретно от ищеца нито в исковата молба, нито в хода на производството.
С оглед цената на всеки от двата главни иска, следва да се приеме, че постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Това се отнася и за претенцията за неимуществени вреди /предявена за сумата 5000 лв./, тъй като от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 218 а, ал. 1, б. ”а” ГПК /отм./ се налага изводът, че за да бъде допустимо касационното обжалване, цената на иска трябва да надхвърля сумата 5000 лв. Ето защо, по отношение на двата главни иска касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационното обжалване е недопустимо и по отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Този иск е уважен за сумата 11 664.41 лв., т. е. за сума, надхвърляща минималния размер по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./. В случая обаче сумата, за която е уважен искът, не може да бъде определяща за допустимостта на касационното обжалване. Доколкото нито в исковата молба, нито в хода на производството, ищецът е посочил конкретно цената на акцесорния иск /такова задължение при претенция по чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД за него не съществува/, а е поддържал единствено искане за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди „ведно със законната лихва съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението”, съдът е следвало само да присъди обезщетението за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на увреждането, но не и да определя неговия конкретен размер. Определянето на размера на законната лихва следва да бъде извършено впоследствие в производството по изпълнение на съдебното решение.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че касационната жалба е изцяло недопустима и не подлежи на разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 218 а, ал. 1, б. ”а” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. М. В. от гр. С. срещу решение от 12.11.2007 г. по гр. д. № 847/2007 г. на Софийски градски съд, ІV а състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: