О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 30.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Татяна Върбанова
т. дело № 896/2009 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на К. И. П.- Т. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 1576 от 10.04.2009 г. по ч. гр. д. № 2738/2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ „е” състав, с което, на основание чл. 435 ГПК, съдът се е произнесъл по подадената жалба срещу действията на държавен съдебен изпълнител В. Б. по изп.дело № 31333/2006 г., като е отхвърлил искането за отмяна на изпълнителните действия, изразяващи се в налагане на запор върху пенсията на П.
По съображения, подробно изложени в молбата, се поддържа, че по отношение на посоченото решение е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Решението на Софийския градски съд, което е предмет на молбата за отмяна, не попада в кръга на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен контрол. Съгласно задължителната съдебна практика – ППВС № 2/1977 г. предмет на такъв контрол по реда на чл.231 ГПК/отм./, сега чл.303 ГПК, могат да бъдат актове, постановени в исковия процес, разрешаващи конкретен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо.
Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършено от съдебния изпълнител незаконно действие и да задължи последния валидно да повтори същото действие. В този смисъл е и Тълкувателно решение на ОСГТК № 3/2005 г. на ВКС, което не е загубило своята сила и при новата процесуална уредба. По принцип, с постановеното в рамките на това производство решение, съдът не разрешава материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, който може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. В случая, атакуваното решение на СГС не попада в тази хипотеза, тъй като не съдържа произнасяне по вземането, предмет на издадения въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист в полза на „Т” АД. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата К. И. П.- Т. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение №1576 от 10.04.2009 г. по ч. гр. д. № 2738/2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ „е” състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на В. касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, чрез връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: