О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София 08.06.2010 г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 45/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” О. , гр. К. срещу решение № 612 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 573/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 1* от 15.12.2008 г. по гр. д. № 752/2007 г., е уважен предявеният от Д. п. „Национална атомна енергогенерираща компания „Е”, Република Украйна иск по чл. 74 ТЗ, като са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в същото търговско дружество, проведено на 31.05.2007 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като аргументира становището си единствено с твърдението, че след постановяване на атакуваното решение са възникнали нови обстоятелства и нови писмени доказателства, установяващи изпълнение на взетото от процесното общо събрание на съдружниците от 31.05.2007 г. решение за изключване на съдружника ОП „З” от НАЕК „Е”, Украйна, а именно – разменени между ищеца „И” О. и ОП „З” писма от 22.06.2009 г. и 24.06.2009 г.във връзка с изплащане равностойността на дела на изключения съдружник и банкови документи за превод на сумата 1 329.36 евро, на която възлиза тази равностойност. Според касатора, посочените действия доказват недвусмислено, че изключеният съдружник е възприел първоинстанционното решение на Врачански окръжен съд, поради което настоящият спор се явява безпредметен.
Именно с необходимостта на бъдат взети предвид настъпилите след постановяване на въззивното решение нови обстоятелства касаторът обосновава и допускането на касационното обжалване, като счита, че това е въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Д. п. „Национална атомна енергогенерираща компания „Е”, Република Украйна – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, развити в писмен отговор от 30.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение на Врачански окръжен съд и да уважи иска на Д. п. „Национална атомна енергогенерираща компания „Е”, Република Украйна за отмяна решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество „И” О. , гр. К., проведено на 31.05.2007 г., въззивният съд е приел, че същото е свикано в нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ и на чл. 22 от Дружествения договор, тъй като поканата за събранието не е връчена на съдружника Д. п. „Национална атомна енергогенерираща компания „Е”, а на неговия праводател – ОП „З”, който понастоящем е част от структурата му, но без да притежава самостоятелност като юридическо лице.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е твърдението на касатора, че поставеният процесуалноправен въпрос отговаря на императивното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – решаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът за функциите на касационната инстанция като такава за проверка на материалната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд, а в точно определени случаи – и като съд по съществото на спора, в т. ч. и за хипотезите, когато в рамките на касационното производство могат да бъдат събирани нови доказателства и навеждани нови обстоятелства, е подробно изяснен както в правната теория, така и в съдебната практика. Нещо повече, по този въпрос съществува и задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. и Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г., която, с оглед принципно непроменената същност на касационната инстанция от гледна точка на основанията за касационно обжалване и правомощията й по отношение на въззивното решение, не е загубила своето значение и при действието на новия Граждански процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. Съобразно цитираната практика, релевирането на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на въззивното решение, респ. събирането на доказателства, които ги установяват, е недопустимо при първото касационно обжалване, когато Върховен касационен съд действа единствено като контролно-отменителна инстанция /каквато именно е и настоящата хипотеза/. Поради това, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 612 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 573/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: