О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.543
София,25.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 464/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.ІІІ, т.2. ГПК.
Образувано е по подадена от „Ю” АД частна касационна жалба срещу определение № 171 от 29.05-.2009 г. постановено от Силистренския окръжен съд по ч.т.д. № 79/2009 г., с което е потвърдено разпореждане № 843 от 31.03.2009 г. по ч.т.д. № 612/2009 г. на Силистренския районен съд за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417, т.2 ГПК против А. Д. Й., в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 1* от 01.07.2005 г. – за заплащане на всички дължими суми по договора.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, а допускането на касационно обжалване е основано на твърдения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
Заповедното производство пред първата инстанция е образувано въз основа на заявление на „Ю” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК на основание извлечение от счетоводни книги по кредитна сметка № 5* с което се установява вземане на банката и договор за потребителски кредит от 01.07.2005 год. В т.9 от заявлението са конкретизирани размерите на главницата, договорната и наказателната лихви, като молителят е твърдял, че длъжникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите вноски по погасителния план и съгласно чл.15 от договора вземането на банката за възстановяване на целия кредит е станало предсрочно изискуемо, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд е приел, че възможността за предсрочна изискуемост на задължението и упражняването на тази възможност от страна на кредитора са различни хипотези. Съгласно чл.15 от сключения между страните договор за потребителски кредит предсрочната изискуемост настъпва обективно при допусната забава на плащанията, а втората хипотеза съдържа два кумулативни елемента: обективен – наличието на регламентирана забава и субективен – волята на кредитора да направи предсрочно изискуемо цялото си вземане. Според въззивния съд, задължението на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на кредита, се установява и при тълкуване на чл.60, ал.2 ЗКИ, съгласно който „когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги”. Позовавайки се на този законов текст, окръжният съд е счел, че независимо от разпоредбата на чл.15 от договора, обявяването на кредита за предсрочно изискуем е една от предпоставките за реализиране на възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с липсата на приложени към заявлението доказателства, установяващи наличието на забава и/или непогасяване от страна на длъжника на вноска от дължимите главница и лихви.
По формулираният от жалбоподателя материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно: дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост, се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от частният жалбоподател материалноправен въпрос е от значение за основателност на заявлението, подадено по реда на чл.417, т.2 ГПК, но по този въпрос вече е налице задължително за съдилищата произнасяне от страна на Върховния касационен съд с решения постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. В Решение № 58 от 15.04.2009 г. по т.д. № 584/2008 г. на ІІ т.о. и Решение № 92 от 16.06.2009 г. по т.д. № 467/2008 г. на ІІ т.о. изрично е прието, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. По този начин вече е отстранено съществуващото противоречиво разрешаване от съдилищата на посочения въпрос. След като обжалваното въззивно определение съответства напълно на даденото от ВКС разрешение, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По останалите формулирани от частния жалбоподател въпроси, свързани с диспозитивното начало в гражданския процес и предпоставките за редовност и основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, липсва противоречиво разрешаване от съдилищата, а от друга страна не се налага тълкуване на чл. 411, ал.2 и чл.418 ГПК, които са ясни и не пораждат проблеми при правоприлагането им.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 171 от 29.05.2009 г. постановено от Силистренския окръжен съд по ч.т.д. № 79/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: