Определение №83 от по търг. дело №952/952 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
                                      
 
                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№. 83
 
                                       София. 15.02.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  трети февруари    две хиляди и десета година в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                                    ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
                                                                                БОНКА  ЙОНКОВА
                                                                              
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело  № 952/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С., срещу решение № 986 от 15.07.2009 г. по в.т.д. № 441/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо решението на Софийския градски съд по т.д. № 1829/2008 г. и е прекратено производството по делото по предявените от АСК обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 93 718.86 щ.д. и чл.86 ЗЗД за сумата 29 676.67 щ.д. на основание споразумение от 24.07.2000 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно относно активната процесуалноправна легитимация на АСК за завеждане на иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение, уредено в сключен, на основание приватизационния договор и представляващ неразделна част от него, споразумителен протокол, като се имат предвид правомощията на агенцията по чл.19 от ЗПСК.
Ответникът по касация „Бен Д. Т. Ве Д. А. Ш. ”, със седалище в Република Турция, не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – София е приел, че А. за с. к. не разполага с процесуалноправна легитимация за водене на исковете по чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, основани на неизпълнени задължения по подписано на 24.07.2000 г. споразумение. Този извод е основан на изразеното от съда становище, че споразумителният протокол не отговаря на квалификацията „приватизационен договор” по смисъла на чл.1, ал.2 ЗПСК. Прието е, че се касае за споразумение, което видно от упомената в него цел и обвързване с възникнали в полза на трето за спора лице – „Б” АД права, урежда ново задължение при това с цел инвестиране вероятно в чуждо имущество. Според въззивният съд се касае за нов договор, извън приватизационната продажба осъществена с договора от 22.07.1997 г., който не представлява встъпване в правоотношението по приватизационната продажба, или субективна новация на същата.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационното обжалване следва да се допусне.
Формулираният в изложението към жалбата процесуалноправен въпрос за процесуалноправната легитимация на А. за с. к. за водене на иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, основан на неизпълнено задължение по допълнително споразумение, сключено на основание приватизационен договор и представляващ неразделна част от него, е значим за изхода на делото. Произнасянето на ВКС по този въпрос е необходимо не само с оглед тълкуване и изясняване съдържанието на нормата на чл.19 от Закона за приватизация и с. к. при постигнати на допълнителни договорености във връзка с приватизационната продажба, но и с оглед обвързаността на осъществявания по съдебен ред следприватизационния к. от тези договорености. Изясняването на правомощията на АСК в тези случаи би имало и приносен характер за развитието на правото. Поради това е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационното разглеждане на делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 986 от 15.07.2009 г. по в.т.д. № 441/2009 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора – А. за с. к. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 2% върху обжалваемия интерес, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top