О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.52
София.02.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 913/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 24 от 14.05.2009 г. по в.т.д. № 174/2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 7 от 27.01.2009 г. по т.д. № 161/2008 г. на Окръжен съд – Плевен, са отменени решенията на общото събрание на Сдружение с обществено полезна дейност „С”, гр. Д. М. ”, проведено на 13.08.2008 г., като незаконосъобразни и несъответни на устава на сдружението.
Касаторът поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като ищците не са активно легитимирани да предявят иск за отмяна на взетите решения. Позовава се на императивната разпоредба на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, с твърдения, че членове на сдружението са отделните ловни и рибарски дружинки, а не физическите лица, овластени да вземат участие в съответното общо събрание на сдружението. От друга страна, в жалбата са въведени оплаквания за произнасяне от страна на въззивния съд по незаявено в исковата молба основание. Инвокирани са и доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице произнасяне по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на делото, свързани с активната легитимация на ищците да предявят искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, както и задължението на съда да се произнесе по предявения иск, в очертаните с основанието и петитума на иска рамки. Счита, че формулираните въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение по гр.д. № 755/2007 г. на Окръжен съд – София.
Ответниците по касация: А. П. П., П. В. Г., Д. И. К., В. Ц. Ц. и М. М. М., чрез процесуалния си пълномощник, са заявили становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият състав е приел, че липсват данни за законността на част от проведените общи събрания на съответните ловни дружини, съгласно изискванията на чл.25, ал.1 и 2 от устава на сдружението, а именно започване на работа на ОС, ако на него присъстват повече от половината от членовете му и вземане на решенията с обикновено мнозинство от присъстващите. Отразено е, че от общо представените протоколи от ОС на дружини, само в пет протокола са отразени броя на членовете и броя на присъствалите, с оглед на което не може да се направи извод за законност на избора на делегати за ОС на сдружението. Изложени са и съображения, че липсата на данни за броя на членовете на отделните дружини в структурата на сдружението има значение и за извършване на проверка дали при определяне на представителите от всяка дружина е спазена нормата на представителство- на 10 члена – един представител, в каквато насока е взетото от ОС на сдружението решение на ОС, проведено на 03.08.2007 г. Направен е извод за недоказаност на легитимността на избраните от дружините представители за провеждането на процесното общо събрание на сдружението, което води до незаконосъобразност на взетите решения.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касатора основен процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск, в рамките, очертани от основанието и петитума, е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/1985 г. – т.8 и Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. Това обуславя наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което не следва да се преценява дали е налице и алтернативното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, както и относимостта на представеното решение на Окръжен съд – София.
Не може да се приеме като основателно обаче поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол по въпроса за активната процесуална легитимация на ищците да водят иск за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. По този въпрос решаващият съд се е произнесъл след преценка на конкретните данни, съдържащи се в устава на сдружението/ чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1/ относно членовете на сдружението и структурата. Разпоредбата на чл.26, ал.6 ЗЮЛНЦ ясно очертава кръга на лицата, които са активно процесуалноправно легитимирани да оспорват законосъобразността на приетите от ОС решения, като липсва основание за тълкуването й.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 24 от 14.05.2009 г. по в.т.д. № 174/2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на касатора „С” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50/петдесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: