Решение №387 от по търг. дело №203/203 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 387
 
                                  София, 22.06.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни   две хиляди и десета  година в състав:
 
                                  
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
                                                                             БОНКА  ЙОНКОВА
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело №  203/2010 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С., срещу решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 21.10.2009 г. по в.гр.д. № 254/2009 г., в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Лом от 24.03.2009 г. по гр.д. № 1036/2008 г. за отхвърляне на предявения срещу Д. И. Д. от гр. Лом иск за заплащане на ползвана и неплатена електроенергия за периода от 01.12.2005 г. до 26.11.2007 г. – за разликата над уважения размер от 180.23 лв. до предявения размер от 1 261.81 лева и за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за забава – за разликата над 3.55 лв. до 223.52 лева.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита се, че въззивният съд не е съобразил изричната клауза на чл.70, ал.5 от Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия/ОУ/ на „Е” АД,/ представени с касационната жалба/, чието действие е продължило и по отношение на универсалния му правоприемник – „Ч” АД. Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, твърди, че произнасянето по значимия за изхода на делото въпрос, свързан с приложимостта на ОУ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касация – Д. И. Д. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че за част от исковия период – от 01.12.2005 г. до 26.11. 2007 г. облигационното отношение между страните за доставка на ел.енергия не се е регулирало от Общите условия на ищцовото дружество, на които то се е позовало , тъй като те са в сила от 26.11.2007 г. и затова не е налице неизпълнение от страна на ответницата на тези ОУ.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение по приложеното ч.гр.дело № 432/2008 г. по описа на Районен съд – Лом.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 21.10.2009 г. по в.гр.д. № 254/2009 год., в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 27.30 /двадесет и седем лева и тридесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top