О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.341
София.10.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 175/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Министъра на п. , чрез процесуалния си пълномощник, срещу въззивно решение на Софийски градски съд, ІV – „г” състав, постановено на 23.10.2009 г. по гр.д. № 2877/2008 г. , с което е оставено в сила решение № 98 от 15.02.2008 г. по гр.д. № 6058/2006 г. на Софийски районен съд, 69 състав. С първоинстанционният съдебен акт Министерство на п. е осъдено да заплати на „Ф” Е. , гр. П., следните суми: 5 113.64 лв., на основание чл.258 и сл. ЗЗД, представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор от 06.10.2005 г. за строително-монтажни работи на обект „У”Изпълнение на наказанията”, гр. П., ведно със законната лихва от 10.03.2006 г.; 66.21 лв. – неустойка за забавено изпълнение върху главница от 4 414 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2006 г.; 46.02 лв. – неустойка за забавено изпълнение върху главница от 5 113.64 лв. за периода от 14.01.2006 г. до 01.03.2006 г. и 1 186.45 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба са инвокирани основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилност на изводите на решаващия съд за надлежно изпълнение и съответно приемане на възложената работа. Счита се за доказано поддържаното в процеса възражение за частично и неправилно изпълнение на възложените строително-монтажни дейности, в резултат на което и на основание чл.265, ал.1, предл. трето ЗЗД, във вр. с чл.16 от сключения договор, възложителят е намалил уговореното възнаграждение. Според касатора, въззивният съд неправилно не е възприел изготвената от вещото лице Т. техническа експертиза, не е направил пълна и обективна преценка на писмените доказателствени средства във връзка с възраженията за недължимост на претендираното вземане и не е отчел доказаното неизпълнение на задължението на изпълнителя да представи фактури и сертификати за закупени материали/керемиди/, необходими за ремонта на покрива на обекта.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, е приел за доказано изпълнението на възложената на търговското дружество – ищец работа, по силата на валиден договор за изработка от 06.10.2005 г. ; приемането на работата от възложителя; частичното плащане на уговореното договорно възнаграждение и дължимост на разликата в размер на 5 113.64 лв./ след приспадане на невложени нови керемиди, на стойност 280 лв. по количествено-стойностна сметка/. Като неоснователни са преценени възраженията на възложителя за неточно изпълнение, като е отчетена липсата на доказателства за надлежно изявление от страна на възложителя относно качеството на извършената работа. При формиране на фактическите изводи, решаващият състав е кредитирал експертното мнение на арх. Б. С. , дадено след извършен оглед на процесния обект. В съобразителната част на решението са изложени и конкретни мотиви по отношение на невъзприетите технически експертизи.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Макар и формално да е представено приложение към касационната жалба, съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, същото няма характер на изложение на основанията за касационно обжалване, предвид конкретните доводи на касатора, свързани с твърдяните от него обстоятелства по делото и поддържаните основания за неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и е процесуално недопустимо мотивирането на основанията за достъп до касация с незаконосъобразност и необоснованост на изводите на решаващия съд. В приложението не са формулирани точно материалноправните въпроси, от значение за изхода на делото, което препятства произнасянето на касационния състав по общото основание за достъп до обжалване по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК. В горния смисъл са и задължителните указания по приложение на закона, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Дори и да се приеме, че въз основа на обстоятелствената част на приложението към касационната жалба, следва да се конкретизират и уточнят значимите за изхода на делото материалноправни въпроси, а именно тези, свързани с приемането на извършената работа и с предпоставките за надлежно реализиране правото на възложителя да иска намаление на възнаграждението, съгласно чл.265, ал.1, предложение трето от ЗЗД, то като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно произнасянето по тези въпроси от ВКС да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за достъп до касационен контрол би било налице тогава, когато разглеждането на значимите правни въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение, ще допринесе за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като по приложението на чл.264 и чл.265 ЗЗД е налице обилна и непротиворечива съдебна практика, а от друга страна, произнасянето по осъдителни искове за неизплатено възнаграждение на изпълнителя винаги е обусловено от специфични за всяко дело обстоятелства и от конкретна преценка на съответните доказателствени средства.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, ІV – „г” състав, постановено на 23.10.2009 г. по гр.д. № 2877/2008 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: