О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№835
София.30.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 753/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” О. , гр. П., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 16 от 15.06.2009 г. по в.т.д. № 1220/2008 г. на Апелативен съд – П. , с което е оставено в сила решение № 64/11.10.2007 г. по гр.д. № 35/2006 г. в обжалваните осъдителни части по предявените от „В” О. , гр. С. искове за сумите: 12 025.72 лв. – незаплатено възнаграждение по 7 бр. протоколи обр.19 за извършени натурални видове СМР на обект „Г”, гр. П. реконструкция и преустройство/, ведно със законната лихва от 28.04.2006 г., 4 568.10 лв. – мораторни лихви, 2 050 лв. – разноски. Оставено е в сила и допълнително решение № 60/19.09.2008 г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на възражение за прихващане на стойност 4 717 лв. – произхождащо от непризнат на „К” О. данъчен кредит, като са присъдени 1 000 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на визираните в чл.281, т.3 ГПК основания . Счита за необосновани изводите на въззивната инстанция за наличие на договор за строителство, сключен между О. –. и „К” О. , както и за възлагане на част от СМР на дружеството – ищец, в качеството му на подизпълнител. Твърди, че решаващият съд е допуснал нарушение на забраната на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК, като за установяване на облигационните правоотношения се е позовал на гласни доказателства, не е съобразена и действащата към този момент Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, според която изискването за писмена форма е условие за действителност.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и материалноправен въпрос по приложението на Наредба № 7 на МРРБ. Касаторът счита, че даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение по тези въпроси противоречи на практиката, обективирана в следните решения: Р. № 666 от 06.12.2007 г. на ВКС по т.д. № 387/2007 г. І т.о., Р. № 488/1995 г. на ВКС, петчленен състав, РV№ 1137/11.10.1969 г. ІІІ г.о. и Р. № 159 от 04.04.2005 г. на ОС-В. Търново по адм.д. № 234/2004 г.. Касаторът е цитирал и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, мотивирано с принципите за законност, равенство на страните и установяване на истината.
Ответникът по касация –„В” О. гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд, решаващият състав на Апелативен съд – П. е приел за доказани фактите, свързани с възлагане реконструкцията на общинска минерална баня гр. П. на „К” О. , приемането на завършения обект от страна на общината и заплащането им, както и възлагането на част от СМР от главния изпълнител на „В” О. като подизпълнител. При изясняване на спора от фактическа страна въззивният съд се е позовал на събраните гласни доказателства; писмените доказателства, свързани с приемането на работата и фактурирането й от страна на ТД”К” О. , получаването от последния на цялото възнаграждение от О. –., изплащане на част от дължимото възнаграждение от изпълнителя на подизпълнителя, както и на неоспореното от страните заключение на вещото лице М. И. По отношение на евентуалното възражение за прихващане, въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция за недоказаност на твърденията, че към настоящият момент ответното дружество отчита вземане спрямо ищеца, произтичащо от непризнат данъчен кредит, нито за парично вземане, част от което е от непризнато право на данъчен кредит.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси, свързани с предвидената в ГПК/отм./ забрана за доказване със свидетелски показания на договори на стойност над 1000 лв. и нормативните изисквания за съставяне на съответните актове при приемане на СМР, не може да се преценяват като обуславящи изхода на делото. Правните изводи на решаващия състав за основателност на исковите претенции в посочените размери, не са резултат от разрешаването на посочените въпроси , а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал, при отчитане на приложимите по отношение на търговските сделки правила на чл.293, ал.3 ТЗ и чл.301 ТЗ и при съобразяване на фактическите действия на търговското дружество – касатор /фактуриране на СМР и частичното плащане на подизпълнителя/. Възприетата от АС – П. фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл.288 ГПК.
Предвид горното и обстоятелството, че решаващите правни изводи на въззивната инстанция не са аргументирани с формулираните от касатора основания, следва да се приеме, че не е налице приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Поради липса на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценява приложената от касатора практика на ВС и ВКС, относима към поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не може да се приеме и твърдението за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като нормите, уреждащи основни начала в гражданския процес: чл.5 – законност; чл.9 – равенство на страните и чл.10 – установяване на истината са ясни и по отношение на тяхното проявление не се налага тълкуване и даване на конкретни правни разрешения по прилагането на закона.
Постъпилата след образуване на делото и след произнасяне от съдебен състав на ВКС по искането за спиране изпълнението на въззивното решение/ определение № 489/18.08.2009 г. по ч.т.д. № 485/2009 г., ІІ т.о./ молба от страните с вх. № 1* и допълнителна молба 11580, с които по същество се иска отмяна на определението за спиране, с произтичащите от това последици, настоящият състав намира за неоснователна. В случая не са налице законовите предпоставки на чл.282, ал.5 ГПК, а от друга страна следва да се вземе предвид образуваното изп.дело № 61/2009 г. на ДСИ при Районен съд – П. и предприетите по него изпълнителни действия, включително и по налагане на запор върху внесеното от „К” О. обезпечение в размер на 25 860 лв.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 16 от 15.06.2009 г. по в.т.д. № 1220/2008 г. на Апелативен съд – П.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1* допълнена с молба вх. № 1* по описа на ВКС за отмяна на постановеното по реда на чл.282 ГПК определение № 489/18.08.2009 г. по ч.т.д. № 485/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: