О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 401
София 24.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 236/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. и Д. Х. Х., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 162 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 1181/2008 г. на Апелативен съд – София, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 18.03.2008 г. по ф.д. № 44/2007 г. С посоченото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените срещу „Б” АД, гр. С. искове по чл.74 ТЗ за отмяна на приетите на 20.12.2006 г. решения от общото събрание на акционерите.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила- чл.127 и 157 ГПК и нарушения на материалния закон – чл.224, ал.2 и чл.231 ТЗ. Твърди се, че неправилно е отказано допускане на графологическа експертиза и по този начин е възпрепятствано доказването на твърдяната частична неавтентичност на списъка на акционерите за процесното общо събрание. От друга страна, в жалбата се релевират доводи за неправилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправен и процесуалноправни въпроси: може ли общото събрание на акционерите да гласува друг персонален състав на съвета на директорите, а не предложения и индивидуализиран с материалите за ОС; длъжен ли е съдът при оспорване автентичността на частен документ да открие производство по оспорването му и да назначи експертиза, да разпита свидетели и др.или разпоредбата на чл.154, ал.2 ГПК/отм./ не вменява процесуални задължения на съда, а приложението й е обусловено от свободната преценка на съдебния състав; при иск по чл.74 ТЗ кой следва да установи несъществуването, респ. съществуването на заявените с исковата молба отрицателни факти. По отношение на процесуалноправните въпроси касаторите се позовават на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, с твърдения, че те са разрешени от въззивния съд в отклонение от практиката на ВС и ВКС: Р. 1209/26.01.2009 г., ІІ г.о.; Р. № 1475/1968 г.; Р. № 699/15.10.2008 г. ІІ т.о. и Р. № 1618/06.01.2004 г., ІІ т.о.. По всички формулирани правни въпроси касаторите считат, че те са и от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – „Б” АД, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Подробни правни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на фактическия и доказателствен материал по спора, е приел за неоснователни предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.74 ТЗ, предвид представените по делото доказателства за редовно свикване на ОС; приемането на решения по въпросите, посочени в публикуваната покана за общото събрание и по допълнително включените въпроси с определение на СГС от 06.12.2006 г., от лица, посочени в списъка на акционерите, присъствали на процесното общо събрание. Изложени са съображения относно компетентността на ОС да приема едно или друго решение в рамките на включения в дневния ред въпрос за смяна на съвета на директорите. Като недоказано е преценено твърдяното от ищците обстоятелство за вземане на решенията от лица, които не са акционери. В мотивната част към решението на въззивната инстанция изрично е посочено, че направените от ищците доказателствени искания за назначаване на вещо лице графолог за установяване на твърденията, че за различни общи събрания част от акционерите са се подписвали по различен начин, са неотносими. Не е възприето и твърдението за направено валидно оспорване на протокола от процесното общо събрание на акционерите, предвид позоваването именно на този протокол в подкрепа на заявените с исковата молба основания на предявените искове.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с оспорване автентичността на частен документ, както и с разпределението на доказателствената тежест в процеса по конститутивен иск с правно основание чл.74 ТЗ, безспорно са от значение на изхода на всяко дело. Като недоказано обаче следва да се прецени твърдението, че тези правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Цитираната и представена практика на ВС и ВКС по първия въпрос, касае принципно защитата срещу формалната доказателствена сила на документа и процесуалните действия на съда и страните. Същевременно не би могло да се приеме за доказано твърдението за противоречиво разрешаване на правния въпрос, тъй като в случая въззивният съд е приел за недоказано оспорването на списъка на акционерите, позовавайки се и на протокола от общото събрание, а по отношение искането за допускане на вещо лице – графолог е счел, че се касае за неотносимо доказателствено средство, отчитайки твърденията на ищците – за полагане по различен начин на подписи на част от акционерите и то за различни общи събрания. Правилността на тези процесуални действия на съда не може да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби, а от друга страна законодателят е направил ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, от основанията по чл.281, т.3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт. Процесуално недопустимо е отъждествяването им, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
По вторият процесуалноправен въпрос липсват данни за противоречивото му разрешаване от състава на въззивния съд спрямо константната практика на ВКС, вкл. и представените от касаторите решения. Това е видно от решаващите мотиви на Софийския апелативен съд, а изводите за недоказаност на твърдяната от ищците процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на акционерите, са в резултат на възложената на въззивния съд правораздавателна дейност по съществото на спорното материално право. Както бе отразено по-горе, законосъобразността на тези изводи не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК.
Поддържаното от касаторите основание за достъп до касационен контрол по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 162 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 1181/2008 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: