О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.146
София 17.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1028/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. от гр. Р., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 63 от 09.04.2009 г. по в.гр.д. № 705/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 56 от 22.10.2008 г. по т..д. № 113/2007 г. на Окръжен съд – Русе за отхвърляне на предявените срещу „Д” АД, гр. Р. главен иск за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на акционерите от 26.09.2007 г. и евентуален иск за отмяната им като незаконосъобразни, на основание чл.74 ТЗ.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид на обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по същество на заявените искови претенции и липсват мотиви за отхвърлянето им. Поддържат се доводи за неточна аргументация и превратно тълкуване на установените в първоинстанционното производство обстоятелства.
Ответникът по касация – „Д” АД, гр. Р. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на фактическия и доказателствен материал по спора, е приел, че погрешното изписване на датата на провеждане на общото събрание на акционерите, с оглед заглавната част на протокола и цялостната процедура по свикване на събранието, съставлява техническа грешка и не води до нищожност на приетите решения. До допълнително въведеното от ищеца основание за нищожност на решенията поради твърдяна липса на представителна власт на представляващите „Б” АД, „П” ООД, Панама и Държавата, е изразено разбиране, че то няма отношение към валидността на решенията, а към тяхната законосъобразност, която е предмет на евентуалния иск по чл.74, ал.1 ТЗ. Предвид обаче недопустимостта да се въвеждат нови основания по този иск след изтичане на преклузивния срок по чл.74 ТЗ, доводите в тази връзка не са разгледани по същество. Предвид неоснователността на главния иск, въззивният съд се е произнесъл и по евентуалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ, разглеждайки въведените с исковата молба основания за допуснати нарушения на: чл.223, ал.4 ТЗ – относно съдържанието на поканата в частта за предложенията за решения по отделните точки от дневния ред; чл.224 ал.1 ТЗ – за предоставяне на материалите на разположение на акционерите и чл.231, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.224, ал.2 ТЗ относно имената, постоянен адрес и професионална квалификация на предварително предложения за член на СД. По отношение на допълнително направените при провеждане на ОС предложения от пълномощника на един от акционерите за освобождаване и на други членове на СД и на тяхно място избиране на нови, въззивният съд не е изложил различни от направените от първостепенния съд мотиви, свързани с правомощието на ОС по чл.221, т.4 ТЗ да избира и освобождава членовете на съвета на директорите, вкл. и за лица, различни от предварително предложените по тази точка от дневния ред.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, не са достатъчно ясно формулирани, но предвид обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, следва да се приеме, че това са въпросите, свързани с същността и обема на осъществената от въззивния съд правораздавателна дейност.точняването на тези въпроси е в рамките на правомощията на касационната инстанция при упражняване на законовото задължение за селектиране на жалбите и е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от значимостта на посочените правни въпроси за валидността на обжалвания съдебен акт и за изхода на спора, като неоснователни и недоказани следва да се преценят поддържаните допълнителни основания за достъп до касационен контрол. Не може да се възприемат доводите на касатора, че в обжалваното въззивно решение правните въпроси са разрешени в противоречие с задължителна за съдилищата съдебна практика, каквато по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и предвид даденото в т.2 от ТР № 1/2009 г. тълкуване е: Тълкувателни решения и ППВС; Тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; Тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК, или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая липсва основание да се приеме, че е налице такова противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, предвид съобразителната част на решението, която отразява решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, като съд по съществото на очертания от уточнената искова молба спор за валидността и законосъобразността на процесните решения на ОС, както и преценката за правилността на направените от първостепенния съд фактически и правни изводи. При постановяване на съдебния акт са съобразени и задължителните постановки на т.1, 2, 3 и т.6 от ТР № 1/ 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС относно отменяемостта на порочни решения на общото събрание и възможността за квалифицирането им като нищожни само по критериите на ТЗ; възможността за релевиране на нищожност на решенията на ОС, както и процесуалната допустимост за съединяване на иска за нищожност с конститутивния иск по чл.74 ТЗ, при условие на евентуалност и за недопустимост за въвеждане на допълнителни основания за неправилност на решението на ОС след изтичането на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, чрез изменение на иска.
Поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, че произнасянето по поставените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не е мотивирано и затова по принцип ВКС не дължи произнасяне по него. Независимо от това, в случая няма основание да се приеме, че се налага осъвременяване или тълкуване на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, а приложимите законови разпоредби от ТЗ, касаещи въведените с исковата молба основания за неправилност на решения на ОС са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 63 от 09.04.2009 г. по в.гр.д. № 705/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: