О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№834
София. 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 749/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. з. к., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 143 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 1200/ 2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение на Софийския градски съд, постановено на 01.04.2008 г. по гр.д. № 370/2006 година. С посоченият съдебен акт НЗОК е осъдена да заплати на „Ц” АД сума в размер на 1 032 489.53 лева – дължима стойност на лекарства по девет броя фактури, ведно със законната лихва от 07.03.2006 г.; сума в размер на 260 169.03 лв. – лихви за забава до завеждане на исковата молба и разноски в размер на 52 463.33 лв. С обжалваното решение са присъдени разноски за въззивното производство в полза на „ЦКБ” АД в размер на 83 250 лева.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно е кредитирана изготвената от вещото лице С. Й. икономическа експертиза, тъй като тя не разполага с необходимите специални знания по отношение на процесните лекарствени средства и въз основа на това е направен необоснован извод за липсата на идентичност на прехвърлените в. , предмет на договора за цесия от 01.03.2004 г. и този от 29.02.2004 год. Счита се за неправилен направеният от САС извод, че претендираните от „ЦКБ” АД суми не представляват публични д. вземания.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите, свързани с приложението на чл.99 ЗЗД и за нищожност на сделките както по отношение на държавата, така и по отношение на НЗОК предвид характера на възникналото преди първата цесия вземане. Счита се, че дадените от въззивния съд разрешения по тези въпроси противоречат на практиката на ВС и ВКС – Р. 244/23.01.1960 г., ІІІ г.о., Р. № 442/13.06.2005 г. ВКС, ТК, Р. №640/07.10.2005 г., ІІ г.о., Р. № 698/23.10.2008 г., ІІ т.о., Р. по гр.д. № 1046/2004 на ІІ т.о., Р. по т.д. № 292/2005 г., І т.о., ТР на ОСГК № 142-7/1954 г. и Р. № 1516/05.10.1995 г. V г.о.
Ответникът по касация –„Ц” АД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за недопустима, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество за неоснователна. Съображенията са изложени в писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че ищецът – „ЦКБ” АД е носител на вземане срещу НЗОК в размер на 1 032 489.53 г., по силата на валидни договори за цесия от 01.03.2004г и от 13.07.2004 г., сключени съответно между „М” ООД и „Българска пощенска банка” АД и „Българска пощенка банка” АД и „Ц” АД, като първоначалното вземане на „М” ООД към ответника – касатор произтича от доставени в аптечната мрежа, но незаплатени лекарствени продукти по изрично посочените в договорите за цесия данъчни фактури, приети и осчетоводени от НЗОК. След цялостна преценка на писмените доказателства, е отхвърлено като неоснователно възражението на НЗОК за идентичност на прехвърлените в. по посочените договори и договорът от 29.02.2004 г., сключен между „М” ООД и „Б” АД, тъй като тези договори касаят реализирани доставки на лекарства за различни периоди от време, като вземанията се основават на различни Рамкови споразумения, подписвани между НЗОК и „М” ООД. Обстоятелствата, че НЗОК е отписала счетоводно своите задължения към ищеца въз основа на неотносим договор за цесия от 29.02.2004 г. и, че е извършено плащане по този договор на 03.06.2004 г. не на ищеца, е счетено като непротивопоставимо на последния. От друга страна е зачетено и извънсъдебното признание на касатора – ответник, направено в образувано срещу цедента изпълнително дело № С-28377/2004 г. на АДВ- Регионална дирекция гр. С., за размера на вземането на „М” ООД за доставени лекарствени продукти, който към 21.04.2004 г. възлиза на 1 032 489.49 лв.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не следва да се допуска касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.99 ЗЗД – допустимост на цесията, обема на прехвърляните в. и действието на цесията, както и с отговорността на цедента за съществуването на вземането, не може да се определят като обуславящи изхода на делото. Правните изводи на решаващия състав на САС за основателност на исковите претенции не са резултат на решаването на посочените въпроси , а в резултат на конкретна преценка на специфичните за делото обстоятелства, част от които са изяснени с помощта на икономическа експертиза, при зачитане и на извършените от касатора ответник действия по осчетоводяване на процесните данъчни фактури и направеното от директора на НЗОК извънсъдебно признание за дължимостта на сумите по тези фактури. След като уважаването на главния иск по чл.79, ал.1, във вр. с чл.99 ЗЗД и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД не е аргументирано с формулираните от касатора основания, то не е налице приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Поради липса на главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценява практиката на ВС и ВКС, на която се позовава касаторът, за да обоснове наличие на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поддържаните в касационната жалба и в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за характера на вземането на „М” ООД, са относими към инвокираните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и е недопустимо да се преценяват в настоящото производство.
Цитираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано и затова ВКС не дължи произнасяне по него.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 143 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 1200/ 2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: