О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.85
София. 15.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 942/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. М. от гр. Д., действащ като Е. с фирма „Н” срещу решение № 9 от 30.07.2009 г. по в.т.д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение №135/24.04.2009 г. по гр.д. № 2033/2008 г. на Районен съд – Силистра. С посоченият съдебен акт Е. „Н” е осъден да заплати на „В” О. сумата 4 226.97 лв. , от които 1285.15 лв. – по фактура № 111 от 28.02.2006 г. и 2 941.82 лв. – по фактура № 420 от 10.02.2006 г., представляващи стойност на закупените от ответника през м.януари и м.февруари 2006 г. и заплатени от ищеца горива и смазочни материали от бензиностанция на „В” О. , заедно с обезщетение за забава за периода от 07.03.2007 г. до 19.05.2008 г. в размер на 735.46 лв., законната лихва от предявяване на иска – 22.05.2008 г. и разноски по делото в размер на 538.50 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на визираните в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно същността на договора за заем за послужване и разграничението му от договора за заем. Счита, че даденото от окръжния съд разрешение по този въпрос противоречи на константната практика на ВС и ВКС относно същността на двата вида облигационни договори, а същевременно липсват достатъчно съдебни актове на касационната инстанция по формулирания въпрос, което, според касатора, обуславя наличието и на предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация –„В” О. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество е заявено становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд, решаващият състав на Окръжен съд – Силистра, е приел за доказана дължимостта на исковите суми в посочените по-горе размери. Възприети са фактическите и правни изводи на първата инстанция за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, както и правната квалификация на главния иск – чл.240, ал.1 ЗЗД, включително и направените от първата инстанция фактически изводи за наличието на уговорка между страните дружеството да заплаща задължения на ответния Е. спрямо трето, неучастващо по делото лице – „В” ООД. Изводите са основани на събраните писмени и гласни доказателства и констатациите на експертизата за счетоводното отразяване на операциите по повод издаването на процесните данъчни фактури.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното въззивно решение, следва да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани със същността на договора за заем и на договора за заем за послужване и разликите между тях, не са значими за изхода на делото. Действително, в съобразителната част на решението на първостепенния съд е допусната неточност при изписването на правната квалификация на главния иск – отразено е, че се касае за неизпълнено задължение по чл.240 ЗЗД, но същевременно е посочено, че това е заем за послужване. Тази непрецизност не е възпроизведена обаче във въззивното съдебно решение, което е предмет касационно обжалване. Въззивната инстанция, в рамките на правомощията си на съд по съществото на спора е определила правната квалификация на исковата претенция – чл.240 ЗЗД, а извършеното препращане към фактическите изводи на първата инстанция във връзка с съществувалите между страните договорни правоотношения и към преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, е съобразено с новата процесуална възможност по чл.272 ГПК. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложените основания за допускане на касационното разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата по селектиране по реда на чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното и обстоятелството, че решаващите правни изводи на въззивната инстанция не са аргументирани с формулираните от касатора основания и затова не е налице приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Поради липса на основния критерий за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценява приложената от касатора практика на ВС и ВКС, относима към поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 9 от 30.07.2009 г. по в.т.д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: