О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.296
София.19.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 68/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” А. , гр. Н., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение по в.гр.д. № 335/2009 г. на Окръжен съд – М. , постановено на 27.10.2009 г., с което е потвърдено решението на Районен съд – М. от 14.07.2009 г. постановено по гр.д. № 61/2009 г. за отхвърляне на предявения срещу Е. „М” иск с правно основание чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане на получена по договор за изработка сума в размер на 2 700 лева.
Касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението по съображения, че не са преценени в пълнота събраните доказателствени средства относно извършените от него, в качеството му на възложител, действия при приемане на изработеното от ЕТ. Счита за неправилен направеният от съда извод, че договорът за изработка не е развален съобразно нормата на чл.265 ЗЗД, независимо от установеното от св. Д неприемане на некачествено изпълнените изделия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за делото, свързани с изпълнението на договора за изработка и процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на гласни доказателства за установяване на некачественото изработване на изделията, както и с предпоставките при които се погасяват правата на възложителя по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Касаторът се позовава на практика на ВС и ВКС – Р. № 1661/06.12.1999 г. , V г.о.; Р. № 557/24.10.2008 г., І т.о.; Р. № 145/23.02.2005 г., ІІ г.о.; Р. № 124/27.01.1955 г., ІV г.о., Р. № 718/31.07.1985 г., ІV г.о., Р. № 834/29.11.1991 г., ІV г.о.; Р. № 386/13.05.2003 г., ІІ г.о. и Р. № 639/06.10.2008 г., ІІ т.о., като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните правни въпроси в отклонение от тази практика.
Ответникът по касация – ЕТ„М”, гр. М., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че жалбата не следва да бъде допусната до разглеждане, а по същество е неоснователна. Подробни съображения са изложени в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлително решение на първостепенния съд, решаващият състав на Окръжен съд – М. , след преценка на писмените и гласни доказателствени средства, е приел, че между страните е налице валиден устен договор за изработка на матрица за производство на пластмасова кутия тип”шайба”, в изпълнение на който ответният едноличен търговец, в качеството му на изпълнител, е предоставил през м.юни 2007 г. изработените пробни изделия за тестване, а след преработване предвид първоначално констатирани недостатъци, пробите са били предадени на възложителя през м. октомври. Именно тогава е било заплатено и част от дължимото възнаграждение в размер на 1000 лв./ освен авансово получената сума от 1 700 лв./., като плащанията са установени с разписка и разходен касов ордер. Според съда, такова допълнително плащане през м. октомври не би било извършено в случай, че и тогава не са били отстранени констатираните недостатъци на изделията. Като неоснователно е преценено твърдението на ищцовото дружество за разваляне на договора поради неизпълнение задължението на изпълнителя. Въззивният съд е констатирал липсата на доказателства за извънсъдебното разваляне на договора за изработка, а във връзка с твърденията в исковата молба – за разваляне на договора поради констатирани недостатъци на изделието, изтичане на срока на договора и безпредметност на изпълнението, е приел, че упражненото право за разваляне на договора с исковата молба, в шестмесечния преклузивен срок, не е довело до преустановяване на договорната връзка поради липсата на доказателства за недостатъци на изработеното изделие, прието от възложителя през м.октомври 2007 год. Отчетена е и липсата на доказателства за крайния срок за изпълнение на договорните задължения на изпълнителя.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска. Формулираните от касатора материалноправни въпроси, свързани с надлежното изпълнение на възложената работа и извършените от възложителя действия по приемането й, безспорно са релевантни за делото при произнасяне по предявения иск за връщане на авансово платеното възнаграждение. Преценката обаче за изпълнението, респ.неизпълнението на насрещните задължения на страните по търговската сделка, както и за надлежното предявяване на законоустановените в чл.265 ЗЗД права на възложителя, винаги е обусловена от конкретните обстоятелства и доказателства по делото, а правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд могат да се преценяват едва след положително произнасяне по искането за допускане на касационно разглеждане на делото. В случая, изводите на решаващия състав за неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, не са резултат само от разрешаването на посочените въпроси, а произтичат от осъществена цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал, при отчитане на изискуемите законови предпоставки за реализиране правото на възложителя да развали договора съгласно чл.265, ал.2 ЗЗД при съществени недостатъци на изработеното, правещи го негодно за предвиденото договорно предназначение. От друга страна, не е доказана и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като по въпроса за характера на действието по приемане на възложената работа и правните последици от него, липсва противоречива съдебна практика, нито въззивният съд е разрешил този въпрос в отклонение от практиката на ВС и ВКС.
Процесуалноправните въпроси, свързани с допустимите доказателствени средства за установяване изпълнението, респ. неизпълнението на възложената работа и действието на исковата молба като изявление по чл.87, ал.1 ЗЗД, не са разрешени от въззивния съд в отклонение от трайната практика на касационната инстанция. В случая, тези формулирани от касатора въпроси са във връзка с твърдяните в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за касационно обжалване – необоснованост на въззивното решение и допуснати нарушения при преценка на събраните доказателствени средства. Доколкото в стадия по селекция на касационните жалби не може да се преценява правилността на решението, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т-.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поддържаното основание за достъп до касационно обжалване по 280, ал1, т.2 ГПК не може да се приеме за основателно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение по в.гр.д. № 335/2009 г. на Окръжен съд – М. , постановено на 27.10.2009 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: