О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.93
София.17.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 977/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: „Т” О. , гр. Б. и „А” О. , гр. Б. срещу решение № 69 от 16.07.2009 г. по гр.д. № 154 /2009 г. на Апелативен съд – Бургас.
Касаторът „Т” О. ,, представляван от управителя В. Б. Лефтеров, чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 22 от 14.04.2009 г. по т.д. № 60/2008 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявен иск за заплащане на неустойка за разликата над 27 385 лв. до предявения размер от 109 500 лв., ведно със законната лихва. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на спора материалноправен въпрос, свързан с прилагане разпоредбите на чл.92, ал.2, пр.2 ЗЗД за критериите за намаляване на уговорена между търговци неустойка. Счита се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, вкл. и ВКС, като се позовава на следните решения: Р. № 65 от 14.04.2009 г. и Р. № 68/21.04.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, Р. № 526/24.03.1998 г. на V г.о. ВКС и Р. № 4/25.02.2009 г., ВКС, ТК, І отделение.
Касаторът „А” О. , представлявано от управителя А. С. Ч. , чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в осъдителната част – за сумата 27 385 лв., съставляваща неустойка за периода от 25.02.2007 г. до 13.02.2008 г. по договор от 24.10.2006 г. и законната лихва от 13.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и по отношение на присъдените разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно не е уважено възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради определянето й в противоречие с добрите нрави.
В приложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно действителността на договорната клауза за неустойка и по забавата при изпълнение на конкретните договорни задължения за доставка на процесните врати, по които е налице противоречива съдебна практика. Позовава се на Р.173/15.04.2004 г. на ВКС, ТК, Р. № 4/25.02.2009 г. на ВКС, І т.о. и Р. № 52/16.12.1996 г. на ВС, както и на решения, постановени по арбитражни дела
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Бургаския апелативен съд решение е приет за доказан по основание предявеният иск за заплащане на неустойка за забавена доставка на договорираните стоки, уговорена в т.19 от сключения на 24.10.2006 г. договор за търговска продажба. Размерът на претенцията е определен при приложение на чл.92, ал.2, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.83, ал.1 ЗЗД, предвид действително претърпените вреди, приемайки, че е налице частично неизпълнение, поправени недостатъци, подменени некачествени врати и акцесоари, както и предвид обстоятелствата, произтичащи от виновното поведение на кредитора – несъответствие на размерите на вратите на светлите отвори, дължащо се на неправилно зададени параметри и неотчитане на различието в стандартите на поръчаните врати с БДС. С оглед тези обстоятелства, дължимата неустойка е намалена до размер на присъдената сума, съставляваща 15% от продажната цена, който размер според въззивната инстанция съответства на функциите на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Като неоснователни са преценени доводите за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави, предвид на обстоятелствата, че неустойката е за забава, а нарастването на размера й зависи изцяло от поведението на длъжника. Отчетена е и забраната по чл.309 ТЗ за намаляване на неустойка поради прекомерност.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че формулираните от касаторите материалноправни въпроси, свързани с критериите/принципите/, които следва да се преценяват при възражение за нищожност на неустоечна клауза по двустранна търговска сделка поради нарушаване на добрите нрави, както и с приложимостта на чл.309 ТЗ и на чл.92, ал.2, пр.3 ЗЗД, са значими за изхода на делото. Това обуславя наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора-ищец за наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните и приложени към жалбата Решение № 65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/2008 г. и Решение № 68/21.04.2009 г. по т.д. № 697/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., макар и да са постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, не се дава разрешение по формулирания правен въпрос. Първото решение касае приложимостта на чл.92, ал.2, пр.1 ЗЗД – прекомерността, като основание за намаляване на неустойката, а второто решение е относимо към свободата на договоряне на размера на обезщетение за ползване под формата на неустойка. Решение № 526/24.03.1998 г. на ВС, V г.о. е относимо към неприложимостта на общата разпоредба на чл.86 ЗЗД при уговорена неустойка за забава по чл.92 ЗЗД.
Основателни са обаче доводите на касатора-ищец за наличие на предпоставките по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предвид липсата на единна практика по формулирания правен въпрос, произнасянето от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По въпросите, свързани с условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави също не е налице единна практика на ВКС, което се доказва не само с приложените решения на ВКС, но е констатирано изрично и в отправеното от председателя на ВКС искане до Общото събрание на Търговска колегия за нормативно тълкуване, чрез постановяване на Тълкувателно решение по реда на чл.129 ЗСВ и е образувано т.д. № 1/2009 г. Това обуславя извод за наличие на допълнителното изискване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане разглеждането на делото и в обжалваната от касатора – ответник част.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 69 от 16.07.2009 г. по гр.д. № 154 /2009 г. на Апелативен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора – „Т” О. , да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 642.30/ хиляда шестстотин четиридесет и два лева и 30 стотинки/лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора – „А” О. , да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 547.70/петстотин четиридесет и седем лева и 70 стотинки/ лева, едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: