О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 25.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 410/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.ІІІ, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от „К” Е. , гр. Д. частна касационна жалба срещу определение № 194 от 29.04.2009 г. по ч.гр.д. № 360/2009 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено определение № 157/12.03.2009 г. за прекратяване производството по гр.д. № 3247/2008 г. на Районен съд – Добрич.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на прекратителното определение. Развити са подробни съображения срещу извода на въззивната инстанция за липсата на правен интерес от предявения установителен иск за недължимост на сумата 7120 лв./цена на доставени стоки/ от страна на ищеца, в качеството му на купувач по договор № 60 от 20.02.2007 г., сключен с „Ф” А. , за продажба на течни горива и смазочни материали. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че значимия за делото въпрос за правния интерес от предявения установителен иск, се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – „Ф” А. , гр. Д. счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Изразено е и становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима
За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от отрицателния установителен иск, предмет на образуваното гр.д. № 3247/2008 г. по описа на Районен съд – Добрич/ след разделянето на първоначално предявените обективно и субективно съединени искове/ за недължимост на сумата 7 120 лв. по цитирания по-горе договор за търговска продажба. В тази насока съдът е съобразил липсата на извънсъдебно и/или съдебно оспорване от страна на търговското дружество – ответник в процеса, че ищецът не дължи суми, съставляващи цена на доставени по договора стоки,обуславящо липсата на пряк интерес от предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК. Направен е извод за липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. По този начин напълно е възприето изразеното от първата инстанция становище, включително и във връзка с твърдението на ищеца за издадени от него записи на заповед, обезпечаващи основното му задължение като купувач, които независимо от изпълнение на договорните задължения, не били върнати от ответника. Точно са разграничени произтичащото от каузалното отношение задължение и менителничното задължение, тяхното паралелно съществуване, както и възможността за упражняване на менителнични права и самостоятелната защита на задълженото лице.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение на въззивната инстанция.
Безспорно, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаването му обуславя извода за процесуалната допустимост на отрицателния установителен иск. Не са налице обаче допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Частният жалбоподател не е доказал твърдението си за противоречиво разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос, тъй като приложените решения по искове за установяване на бащинство са неотносими към настоящото дело, а атакуваното определение съответства на практиката на ВКС, обективирана в приложеното Решение №43 от 01.02.1990 г. по д. № 757/1989 г. , както и на трайната практика на касационната инстанция по допустимостта на установителни искове, с оглед конкретния правен интерес. Позоваването от страна на жалбоподателя на отменителното определение № 482 от 11.12.2008 г. на Варненския апелативен съд е ирелевантно, тъй като се касае за определение по същото дело и то е преценявана единствено редовността на исковата молба след разделянето на делата. Неотносимо е и твърдението в жалбата, че по т.д. № 173/2009 г. ВКС, Търговска колегия, второ отделение е допуснато разглеждането на частна жалба срещу определение по ч.гр.д. № 495/2008 г. на Апелативен съд – Варна. Всъщност, цитираното т.д. № 173/2009 г. е образувано по молба на „К” Е. за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязлото в сила определение от 20.10.2008 г. по т.д. № 182/2008 г. на Окръжен съд – Добрич за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба, като молбата е оставена без разглеждане.
Не може да се счете за доказано и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. То би било налице когато се касае до приложение на неясна законова разпоредба налагащо нейното тълкуване и липсваща съдебна практика на ВКС, или когато е налице непротиворечива съдебна практика, която обаче впоследствие се преценява като неправилна и се налага нейното изоставяне. В случая, преценката на въззивната инстанция за липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск е в резултат на конкретна преценка на обстоятелствата, имащи значение за извода дали за ищеца съществува правен интерес от исканото съдебно установяване на недължимост на суми по договора за търговска продажба. Правилността на тази конкретна преценка не може да се обсъжда при произнасяне по поддържаните от частния жалбаподател основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194 от 29.04.2009 г. по ч.гр.д. № 360/2009 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: