О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 28.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 447/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.ІІІ, т.2. ГПК.
Образувано е по подадена от „Н” ООД, със седалище в гр. С., частна касационна жалба срещу определение № 2* от 25.02-2009 г. постановено от Софийския градски съд, ІV Д състав, по ч.т.д. № 1018/2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 30.06.2008 г. по гр.д. № 16356/2008 г. на Софийския районен съд,63 състав, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в производството заповед и е постановено издаването на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, а допускането на касационно обжалване е основано на твърдения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с тълкуване и прилагане нормите на чл.417 и чл.418 ГПК и задължението на заявителя/кредитор да представи оригинала на документа. Счита, че по отношение на тези въпроси са налице всички от предвидените в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, обуславящи разглеждането на жалбата по същество. Позовава се на мотивите по т.5 та Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, както и мотивите на определения, постановени по реда на чл.237, б.”е” и чл.244 ГПК/ отм./
Ответникът счита, че липсват основания за допускане касационното обжалване на въззивното определение по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че след уважаване на подаденото от М. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т. 9 ГПК – запис на заповед,/ приложен към заявлението в нотариално заверен препис/, то правилно е разпоредено незабавното изпълнение на заповедта, както и издаването на изпълнителен лист срещу длъжника – „Н” ООД. Този извод е мотивиран с вида на извършваната от съда проверка по реда на чл.418, ал.1 ГПК – дали е представен документ, попадащ сред изчерпателно изброените в чл.417 ГПК и дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. След като е констатирано, че представеният със заявлението документ – запис на заповед е изрично посочен в чл.417, т.9 ГПК, а представянето му в нотариално заверен препис не препятства извършването на посочената проверка, въззивната инстанция е потвърдила обжалваното първоинстанционно разпореждане. Изложени са и съображения за необходимостта за представяне на оригинала на ценната книга, за извършване на отбелязването по чл.418, ал.5 ГПК, както и за проверка дали вече не е бил издаден изпълнителен лист, но не е от значение за проверката по чл.417 и чл.418 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, който не е формулиран ясно, но се извежда от обстоятелствената част на касационната жалба и мотивната част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е свързан с тълкуването на понятието „документ” по смисъла на чл.417 т.9 и чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК и дали законът има предвид само оригиналът на този документ. Всъщност, този въпрос е свързан с доказване съществуването на изпълняемото право и годността на документа, обуславящ основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК, т.е за възникване на изпълнителното основание. След като такава заповед вече е издадена, а разпореждането за издаването й не подлежи на инстанционен контрол, то не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е значим за изхода на делото. Този въпрос би имал евентуално значение само в производството по установяване вземането на заявителя/ чл.415, ал.1 ГПК/, тъй като в случая, видно от данните по делото, релевираното от длъжника възражение, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение, е произвело своето действие.
При извършване на селекцията на касационните жалби съобразно законовите критерии на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се вземе предвид значението на поставения от касатора въпрос, но само с оглед решаващите изводи на въззивния съд – за обхвата на проверката при произнасяне по искането за допускане на незабавно изпълнение. Тази проверка е ясно очертана от разпоредбата на чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК, която не се нуждае от тълкуване и касае единствено преценката дали представеният със заявлението документ, въз основа на който е издадена влязла в сила заповед, е редовен от външна страна, т.е. доколко документът установява по основание и размер изискуемото вземане. Всъщност, мотивирайки поддържаните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът въвежда твърдения за неправилност на изводите на съда по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които сами по себе си не могат да аргументират наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 25.02-2009 г. постановено от Софийския градски съд, ІV Д състав, по ч.т.д. № 1018/2009 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: