О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.69
София 28.01.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Лидия Иванова
ч.т. дело № 899/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.ІІІ, т.2. ГПК.
Образувано е по подадена от М. Н. Б. от гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, частна касационна жалба срещу определение № 1* от 04.12.2008 г. постановено от Софийския градски съд, В. отделение, ІІ-А състав, по ч.гр.д. № 4581/2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на М. Б. срещу разпореждане от 24.09.2008 г. по гр.д. № 27421/2008 г. на Софийския районен съд, 56 състав, за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Е. П. Г. от гр. Д., за сумата 5 280 евро и 2 205.35 евро – мораторна лихва за периода 16.09.2005 г.-09.09.2008 г., въз основа на запис на заповед от 03.06.2005 година.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, а допускането на касационно обжалване е основано на твърдения, че съдът се е произнесъл по въпрос, свързан с невъзможността да се установи в каква валута следва да бъде заплатена сумата по ценната книга. Твърди се, че неопределеността на вида на валутата, която според касатора е недействителна фраза в записа на заповед, не води до неопределеност на размера на самата дължима сума, нито до недействителност на самия запис на заповед. Касаторът счита, че липсва съдебна практика по такъв казус и произнасянето по него от ВКС е необходимо с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че представеният със заявлението на М. Б. запис на заповед е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, което може да бъде присъдено по реда на заповедното производство. Този извод е основан на съдържанието на ценната книга, в която е посочено, че сумата 5 280 евро е дължима в деня на падежа по курса на БНБ в деня на плащането. Изложени са и съображения, че е невъзможно да се установи в каква валута следва да бъде заплатена сумата – дали в левовата равностойност по курса на БНБ или в друга валута по курса спрямо еврото.
Настоящият състав намира, касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Нито в частната касационна жалба, нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК са формулирани точно материалноправен и/или процесуалноправен въпроси, разрешени от въззивната инстанция и обуславящи изхода на делото. Доводите на частния жалбоподател в същност са изцяло относими към твърдяната от него неправилност на атакувания съдебен акт. Законосъобразността на правните изводи на решаващия съдебен състав съда по предмета на делото не може да се преценява преди положително произнасяне на ВКС по наведеното основание за допускане на касационно обжалване. Дори и да се приеме, че материалноправният въпрос, обусловил решаващите изводи на съда и изведен от твърденията на касатора, е свързан със задължителен реквизит на записа на заповед по чл.535, т.2 ТЗ- „безусловно обещание да се плати определена сума пари” , във връзка с валутата на плащането, съгласно чл.494 ТЗ, в случая не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението на касационния жалбоподател, че правилното решаване на този нетипичен казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не може да бъде споделено. Начинът за определяне на валутата на плащането при различните хипотези е ясно очертан в чл.494 ТЗ и не се налага тълкуване на разпоредбата, с оглед разкриване на точния й смисъл. От друга страна, в заповедното производство съдът не би могъл да се произнася по доводи за частична недействителност на ефекта, определяемостта на дължимата сума пари в съответната валута, нито по евентуално упражнено от приносителя на ефекта право по ал.1 на чл.494 ТЗ относно вида на валутата. Тези процесуални действия, биха могли да бъдат извършени и съответно преценявани само в исково производство.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 04.12.2008 г. постановено от Софийския градски съд, В. отделение, ІІ-А състав, по ч.гр.д. № 4581/2008 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: