О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.343
София 22.06.009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 393/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. К. К. , действащ като Е. с фирма „К”, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 367 от 19.12.2008 г. по в.т.д. № 659/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 46 от 20.06.2008 г. на Русенския окръжен съд по т.д. № 83/2008 г. за отхвърляне на иска по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 10 620 лв. срещу ответниците Е. И. П. от гр. Р. и срещу „М” О. , гр. Р., като неоснователен, а по отношение на ответника „ изолации”Е. гр. Р. производството е прекратено поради недопустимост на иска, на основание чл.224, ал.1, във вр. с чл.221, ал.2 ГПК/отм./
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК – нарушения на материалния закон и необоснованост, а в допълнение към касационната жалба се съдържа изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, от значение за делото, а именно: относно обективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение на вземане, което е било предмет на възражение за прихващане в друго исково производство, както и за основанието за плащане на цената на стоките при договор за търговска продажба. Касаторът поддържа, че решаващият съд се е произнесъл по тези въпроси в отклонение от практиката на ВКС, като по първия формулиран въпрос се позовава на определение № 1 от 06.01.2009 г. по т.д. № 483/2008 г. на І т.о., а по втория – на Р. № 987/26.11.2004 г. на ВКС, ТК и Р. № 1064/27.06.2003 г., І т.о.
Ответниците по касация – Е. И. П. от гр. Р., лично и като управител на „ П. и изолации” Е. , гр. Р. и „М” О. , гр. Р., чрез процесуалните си пълномощници, поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция по предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ въззивният съд е приел за недоказан факта на доставяне на пшеницата по издадената от ищеца фактура № 667/ 28.06.1999 г. и експедиционни бележки, на „М” О. , предвид липсата на доказателства, че мелницата в с. Г. е включена в капитала на посоченото дружество и предвид липсата на данни за сключена търговска сделка между ищеца и „М”ООД. В прекратителната му част решението на Окръжен съд – Русе също е потвърдено, по съображения, че възражението за прихващане за сумата 10 620 лв., направено от ЕТ”К” в производството по гр.д. № 3859/2002 г. на Русенския районен съд, не е било уважено, като решението е влязло в сила. Съобразено е, че посоченото решение има значение както по отношение на ЕТ” Е. П. – П. и изолации”, респ.неговия собственик, и по отношение на „П” Е. – правоприемник на едноличния търговец.
Твърденията на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по посочените по горе въпроси, не могат да бъдат споделени. Позоваването на определение на ВКС, постановено в производство по допускане на касационно обжалване, е неоснователно, тъй като се касае за процесуален съдебен акт, с който ВКС се произнася по допустимостта на жалбата, а не по съществото на спора. Освен това по посоченото в определението т.дело № 483/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, І т.о., вече е постановено решение по реда на чл.290 ГПК, в което изрично е прието, че мотивите на решението с което съдът се е произнесъл по възражението за прихващане, формират сила на пресъдено нещо по отношение на него, само ако съдът е установил неговото съществуване или несъществуване. Само в случай, когато съдът не е разгледал по същество възражението, приемайки, че липсва компенсируемост, само тогава не дава разрешение по същество на това възражение. Относно формирането на сила на пресъдено нещо, решаващият съдебен състав на ВКС е отчел не само константната практика, но и становищата в правната доктрина. Изразеното от въззивната инстанция становище по прилагането на чл.221, ал.2 ГПК/отм./ е в съгласие с тази практика, като в случая не е доказано отклонение от нея, което да обуслови наличието на допълнителния критерий по т.1, чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от въззивната инстанция отклонение от практиката на ВКС и по въпроса за основанието за плащане цената на доставени стоки и, че фактурата не съставлява такова основание. Всъщност, видно от мотивната част към решението, Великотърновският апелативен съд се е съобразил изцяло с трайната практика на ВКС, вкл. и с цитираните и представени решения. Изрично е отразено принципното разбиране, че цената на стоката се дължи не заради това, че е съставена фактурата, а заради това, че фактурата отразява факта на доставката, респ. получаването на стоката от страна на купувача. В случая обаче, тъй като е приет за недоказан фактът на получаване на пшеницата – 54 100 кг, нито от ответника „ изолации” Е. , нито от ответника Е, предвид липсата на подпис за получател, е направен извод за неоснователност на исковата претенция. Всъщност, изводите на решаващата съдебна инстанция, са в резултат на преценка на конкретните факти и делото и събрания доказателствен материал, но липсват данни, въз основа на които да се направи извод за допуснато отклонение от практиката на ВКС в посочения смисъл, че при търговските продажби основанието за плащане на цената е доставката на стоката.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 367 от 19.12.2008 г. по в.т.д. № 659/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: