О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.265
София. 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 164/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. П. от гр. В., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 567 от 03.11.2008 г. по в.гр.д. № 970/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 472/14.07.2008 г. по гр.д. № 596 /2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд за обявяване за окончателен на сключен на 22.12.2006 г. предварителен договор между касатора- продавач и „И” Е. , гр. П. купувач за следния недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, представляваща западната половина от къща, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцел ****, кв.419 по рег. План на гр. В. подробно индивидуализиран в решението/, при цена 45 000 евро.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се счита, че е налице приложното поле на касационното обжалване на всички предвидени в чл.280, ал.1 ГПК основания. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани със задължението на търговеца за издаване на фактура – чл.321 ТЗ и чл.116 ЗДДС, качеството на дължимата за предаване вещ – гранитните плочи, които купувачът е предал вместо плащане, предпоставките за прехвърляне на собствеността, които трябва да се изследват от съда при постановяване на решение по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и съответствието на параметрите на описания в предварителния договор недвижим имот с действителните параметри. Твърди също така, че произнасянето по тези въпроси е в отклонение от практиката на ВС и ВКС, както и, че по част от тези въпроси липсва практика на ВКС, което обуславя наличието на допълнителното изискване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Пловдивския апелативен съд решение са потвърдени изводите на Окръжен съд – Пазарджик за основателност на предявения конститутивен иск за обявяване на предварителния договор, сключен между страните на 22.12.2006 г., за окончателен. За неоснователни са счетени възраженията на ответника за разваляне на предварителния договор, както и правоизключващите възражения, основани на чл.66, ал.1, във вр. с чл.33 от ЗС и чл.23 СК.
Твърденията в касационната жалба, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществени за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с изискванията за валидно прехвърляне собствеността върху процесния недвижим имот и тяхната проверка от решаващия съд при постановяване на решението по конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, заместващо несключения окончателен договор, са основателни. Независимо от наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, за да се допусне касационно обжалване е необходимо да е налице и някой от допълнителните критерии по т.1 – т.3 на същата разпоредба. В случая не може да се приеме за доказано твърдението на касатора, че постановеното решение е в отклонение от трайната практика на ВС и ВКС, нито, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на посочените въпроси. Представените с жалбата Р. № 203 от 23.01.1970 г. на І г.о. и Р. № 1508/12.VІІ.1971 г. І г.о. са неотносими, тъй като не е налице съсобственост върху продаваемия имот, респ. суперфициарна съсобственост и са неприложими чл.33 и чл.66 от ЗС, нито § 7 от ППУНПКИЖС, тъй като този правилник е отменен преди построяване на жилищната сграда/ ДВ бр.24/1975 г./. Що се касае до позоваването на Р. № 1* от 16.11.2001 г. на ВКС, V г.о. и Р. № 83 от 19.04.2007 г. на АС – В. Търново във връзка допълнителното задължение на продавача по чл.321 ТЗ за издаване на фактура при търговска продажба, доводите в жалбата не могат да бъдат споделени. Следва да се уточни, че в случая става въпрос за задължение на купувача по предварителния договор за издаване на фактура за престирания гранит/ 2886 кв.м./, съобразно уговорения по този начин плащане на цената на имота, като не може да се счете, че въззивното решение е постановено в отклонение от тази практика. Дори и при несъобразяване на посочената разпоредба, това не рефлектира върху валидността на предварителния договор.
Неоснователно е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – че произнасянето на ВКС по очертаните по-горе въпроси, както и по новата процесуална уредба на производството за сключване на окончателен договор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Преди всичко, няма различия в производството за сключване на окончателния договор като особено исково производство при действието на отменения ГПК и по сега действащия ГПК, а преценката относно предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред/ чл.298, ал.1ГПК/отм./, а сега чл.363 ГПК/ е винаги конкретна, в зависимост от доказателствения материал по всяко конкретно дело. Не се касае за неясни разпоредби на глава тридесет и втора ГПК, които да се нуждаят от тълкуване, нито до необходимост да се изостави съществуващата до 01.03.2008 г. непротиворечива съдебна практика по това особено исково производство.
Останалите доводи на касатора не могат да се обсъждат в рамките на настоящото производство, тъй като те са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които сами по себе си не съставляват основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 567 от 03.11.2008 г. по в.гр.д. № 970/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: