О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1
София. 06.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 506/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” Е. , гр. В., представлявано от управителя Г. Д. , срещу решение № 94 от 30.04.2008 г. по т.д. № 89/2008 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 41 от 24.01.2008 г. по т.д. № 295/2007 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения срещу А. Т. С. от гр. В. иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с т.7 от договор за посредничество от 12.10.2006 г. за сумата 7 500 евро.
Касаторът поддържа, че са налице основания за касационно обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че неправилно въззивният съд е приел за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, клаузата от договора за посредничество, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение задълженията на възложителя в размер на 10% от стойността на закупуваното жилище. Твърди, че частичното неизпълнение на задължението на възложителя да заплати договореното посредническо възнаграждение поражда възможност за изпълнителя да претендира на основание чл.79, ал.1 ЗЗД изпълнението заедно с договореното обезщетение за неизпълнение, което не е отчетено от решаващия съд. В касационната жалба и в допълнителна молба от 08.07.2008 г. е изложено основание за допу скане на касационно обжалване, съгласно императивната процесуална разпоредба на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправени въпроси, свързани с вида и същността на неустоечното обезщетение и договаряне на неговия размер в рамките на договорната свобода и относно нищожността на неустойката поради противоречие с добрите нрави, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – А. Т. С. от гр. В., ч. процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
С постановеното от Варненския апелативен съд решение в обжалваната част, е прието, че извънредно завишеният размер на санкционната клауза спрямо дължимото възнаграждение обуславя противоречието й с добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на този извод решаващият съд е изложил подробни правни съображения не само въз основа правната характеристика и целта на договора за посредничество при закупуване на жилище от ответника, но и преценявайки размера на дължимото възнаграждение на изпълнителя, което е частично заплатено – в размер на 1500 евро, а за разликата до 2000 евро, или за 500 евро осъдителното въззивно решение е влязло в сила. Независимо от тези съображения, Варненският апелативен съд е преценил, че в случая е уговорена неустойка за пълно неизпълнение и затова е недопустимо кумулирането й с иск за реално изпълнение, тъй като това би противоречало на принципите на неоснователното обогатяване. Допълнително решаващият съд е направил изводи и за характера на неустойката, в случай, че тя е уговорена за неизпълнение на парично задължение, при отчитане на факта, че нейния размер надвишава многократно размера на обезщетението за забава.
Действително, с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с валидността на договорна клауза за неустойката по смисъла на чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, който е от значение за изхода на делото. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не е налице допълнителното условие по т.3 на същата разпоредба – посоченият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. По приложението на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД е налице обилна съдебна практика, в която по непротиворечив начин е разрешаван въпроса относно несъответствието на договорите/ или техни отделни клаузи/ с абсолютното изискване за ненакърняване на добрите нрави. Преценката на решаващия съд за нищожност на договорната клауза, на която се основава исковата претенция е в резултат на конкретната правораздавателна дейност и тази преценка предхожда произнасянето по основателността на иска за реално изпълнение на задължението за заплащане на неустоечното обезщетение. Именно поради това, поддържани от касатора доводи във връзка с останалите посочени по-горе материалноправни въпроси, макар и по принцип да са съществени, не са от значение за изхода на делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 94 от 30.04.2008 г. по т.д. № 89/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: