О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 73
София..09.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 817/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” Е. , гр. В., представлявано от у. Ж. С. Ж. , срещу решение № 126 от 03.07.2008 г. по в.т.д. № 84/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 16/11.01.2008 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 136/2007 г. в отхвърлителната част по иска за сумата 35 000 лв. /частичен иск/, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за строителство от 26.11.2005 г. и е прекратено производството по делото по този иск, като е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната част по частичния иск за неустойка за забава за 10 000 лв.
Касаторът счита решението в обжалваните части за неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. С допълнителна молба са уточнени съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за делото и за уеднаквяване на практиката на съдилищата, за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Според касатора неправилно съдът е преценявал служебно допустимостта на първия обективно съединен иск, въз основа на данните по друго висящо гр.дело, а при разглеждането на делото недопускайки поисканата съдебнотехническа експертиза, апелативният съд е приложил принципа на ранната преклузия, макар и производството да е по реда на ГПК/отм./. Релевиран е и довод за липса на мотиви, обусловили правните изводи на решаващия съд по спорното материално право. За да обоснове поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, касаторът се позовава на практика на ВС и ВКС: решение № 923/14.04.1960 г. на ІІІ г.о; решение № 129/05.03.1986 г. на І г.о., решение № 259/27.04.2000 г. на V г.о. и решение № 34 от 22.02.1999 год. на петчленен състав.
Ответникът по касация – „З” О. , гр. В. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото, въззивният съд е направил извод за недопустимост на частичния иск за заплащане на възнаграждение по сключения между страните договор за строителство предвид наличието на вече издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед, обезпечаващ изпълнението на задължението по каузалното правоотношение. В тази връзка решаващият съд е преценил данните, съдържащи се в служебно изисканите и приложени по делото книжа по висящо пред Варненския окръжен съд т.д. № 492/2007 г. , образувано по предявен иск с правно основание чл.254 ГПК/отм./, в което производство ще се разрешат спорните въпроси във връзка с издадения в полза на „С” Е. запис на заповед, включително и по каузалното правоотношение. Това обуславя липсата на правен интерес за кредитора – „С” Е. да води положителен установителен иск или отделен осъдителен иск относно вземането, основано на облигационното правоотношение. Частичната претенция за неустойка е отхвърлена като недоказана.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице инвокираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не може да се възприеме становището на касатора, че при постановяване на решението не са зачетени надлежно извършени процесуални действия, тъй като при отрицателно произнасяне по допустимостта на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, въззивният съд не следва да преценява събрания по делото фактически и доказателствен материал. Що се касае до служебно изисканите данни, включително и съдебно удостоверение от Варненския окръжен съд, за висящото т.дело по специалния установителен иск и тяхното обсъждане от въззивната инстанция, не може да се приеме че е налице неправилно зачитане на тези процесуални действия на съда, предвид задължението за преценка наличието на отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща упражняването на правото на иск за процесното вземане. Затова обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС по посочените по горе съществени процесуалноправени въпроси.
Не може да се счете, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната част по предявения частичен иск за мораторна неустойка. След като този иск е отхвърлен като недоказан по основание, посоченият материалноправен въпрос за възможността ищцовото дружество да претендира договорно определения размер на неустойката без да доказва нейния размер, не е съществен за изхода на делото. Всъщност доводите в тази част са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо да се преценяват в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 126 от 03.07.2008 г. по в.т.д. № 84/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: