О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София..28.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 480/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” О. , гр. С., срещу решение № 76 от 27.01.2009 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 241/2006 г., в частта, с която е оставено в сила решението на Районен съд – К. от 29.11.2004 г. по гр.д. № 336/2006 г. за осъждане на „С” О. да заплати на „И” А. , гр. С. сумата 5 900 лв. -частичен размер от дължимата неустойка по т.6, раздел ІV от договор за строителство, сключен през 2003 г. с предмет извършване на строително-монтажни работи на обект „Б”-юг, гр. С., ж.к.”Л”, кв.47, по предявения частичен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон – чл.66 ЗЗД е приравнено частичното изпълнение на пълното изпълнение и не е преценено, че срокът за изпълнение на СМР е уговорен в полза на длъжника, като началото на срока е свързан единствено с авансово превеждане на 40% от уговореното възнаграждение. Счита, че поради неотчитане разпределението на доказателствената тежест в процеса, неправилно е ангажирана отговорността за неточно изпълнение.
В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването, касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че въззивното решение противоречи на Решение №21/16.01.1992 г. по гр.д. № 1145/1991 г., І г.о. на ВС по въпроса дали частичното изпълнение на договорно задължение, прието от кредитора, може да породи правните последици на пълно изпълнение, както и на Решение по гр.д. № 318/2005 г. на Софийски градски съд относно разпределението на тежестта на доказване при претендирано обезщетение за забава. В изложението касаторът обосновава искането за допускане на обжалването и с доводи за решаване на процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото – за допустимите доказателствени средства при установяване изменение на писмено съглашение, като твърди, че направените от окръжния съд изводи противоречат както на правната теория, така и на практиката на ВС – Р. № 2485/1964 г. І г.о. на ВС.
Ответникът по касация – „И” А. , гр. С., е заявил становище за липса на основание за допускане разглеждане по същество на касационната жалба, а по същество – за нейната неоснователност. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди извода на първата инстанция в частта за уважаване на частичния иск за присъждане на неустоечно обезщетение в размер на 5 900 лв. – за забавено изпълнение на част от възложените СМР, в размер на основния лихвен процент на БНБ за всеки просрочен ден от стойността на неизпълнените работи по договора до деня на изпълнението, съгл. т.6, раздел ІV от договора, въззивният съд е преценил относимите към началото на срока за изпълнение договорни клаузи, техническите експертни заключения и писмените доказателства по установяване годността за приемане на строежа. Направени са изводи, че независимо от частично изпълненото задължение на възложителя за авансово превеждане на част от възнаграждението по договора за изработка, предвид диспозитивния характер на чл.66 ЗЗД, изпълнителят по договора го е приел и е започнал да изпълнява задълженията си съобразно договорните клаузи, поради което е следвало да извърши възложените СМР в уговорения 6 –месечен срок от плащането, или до 13.02.2004 г. Изложени са и съображения за погасяване задължението на възложителя в границите на изпълнената и приета част, при отчитане липсата на протокол по р.ІV, т.4 от договора – за разсрочване задължението на изпълнителя поради просрочено плащане от страна на възложителя.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с правните последици при изпълнение на задължението на части, предпоставките за основателност на иска за присъждане на договорените вреди от забавеното изпълнение на СМР и тежестта на доказване в процеса, принципно са значими при произнасяне по иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, но те са винаги специфични за конкретното дело. При извършване на селекцията на касационните жалби съобразно законовите критерии на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се вземе предвид значението на поставените от касатора въпроси, обусловено от правните изводи на решаващия съд по съществото на спора и тяхното съобразяване със съдебната практика на ВКС, съдържаща тълкуване на закона, а не от преценката на фактическия материал по делото. Всъщност, мотивирайки поддържаното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът въвежда твърдения за неправилност на фактическите изводи на съда, въз основа на които е приложен материалният закон, а това са основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да аргументират наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Процесуалноправният въпрос по т.3 от приложеното изложение, свързан с допустимите доказателствени средства за установяване изменение на писмено съглашение – чл.133, б.”д”, предл.2-ро ГПК/отм./, сега чл.164, ал., т.5 ГПК, не е от значение за изхода на делото, тъй като в случая не са събирани и преценявани гласни доказателства, свързани със срока за изпълнение на СМР, а и твърдението на касатора за прието от решаващия съд изменение на срока за изпълнение на СМР, не съответства на решаващите изводи в обжалвания съдебен акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 76 от 27.01.2009 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 241/2006 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: