О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..79
София.. 10.02 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 734/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” АД, гр. С., представлявана от изпълнителните директори М. М. и Й. С. , чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 43 от 07.07.2008 г. по гр.д. № 2359/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което след частична отмяна на решение № 1* от 09.06.2006 г. на В. окръжен по гр.д. № 632/2005 г.са прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Х” ЕАД/ в несъстоятелност/, на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, два договора за особен залог от 12.06.2002 г. и един договор от 30.08.2002 г., сключени между „Х” Е. и „П” АД, по силата на които дружеството е заложило в полза на банката цялото търговско предприятие като съвкупност, отделни негови елементи и отделни материални активи, за обезпечаване на кредити, отпуснати от банката на трето лице.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита се, че спорът относно приложното поле на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ и относно конкуренцията на принудителното изпълнение по реда на Г. VІІ от Закона за особените залози спрямо универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на съдилищата. Касаторът се позовава на решения на САС по гр.дело №№ 1573/2000 г. и 1575/2002 г., решение на Великотърновския апелативен съд по ф.д. № 627/2006 г. и решение № 1084/25.07.2002 г. по гр.д. № 701/2002 г. на V г.о., ВКС. Поддържа се, че очертаният от особеното мнение на съдията – докладчик спор доколко искът по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ може да засегне имущества, които вече не са в масата на несъстоятелността поради принудително изпълнение по ЗОЗ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация – „Х” ЕАД/н/, чрез синдика и чрез прокуристите С. Г. и И. И. , не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, Софийският апелативен съд, съобразявайки дадените в отменителното решение на ВКС по т.д. № 78/2007 г. указания по приложение на материалния закон, е уважил предявените искове за прогласяване нищожността на учредените от длъжника, след началната дата на неплатежоспособността/ 01.01.2002 г./, особени залози на цялото предприятие и на отделни негови елементи в полза на банката –касатор. В мотивите към решението, въз основа на направените фактически изводи е прието, че фактическият състав на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ включва учредяване от длъжника през подозрителния период – след началната дата на неплатежоспособността и преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността. Прието е за установено, че процесните договори са сключени от длъжника в подозрителния период и безспорно представляват учредяване на залог, като е заложено цялото предприятие на дружеството и отделни негови активи. Обсъдени са навежданите в хода на процеса доводи за съотношението между разпоредбите на чл.646 ТЗ и ЗОЗ, като с оглед действието на материалноправните норми по време, е приет за ирелевантен фактът, че ЗОЗ е приет след приемането на чл.646 ТЗ.
Твърденията на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по посочения материалноправен въпрос, са необосновани, тъй като представените с приложението към жалбата решения са относими съответно към: предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност при залог на търговското предприятие на длъжника; вписване подновяването на първоначално вписан особен залог след откриване производство по несъстоятелност и обявяването в несъстоятелност на дружеството – залогодател и към допустимостта с решението по чл.630 ТЗ като обезпечителна мярка да се постанови спиране на започнати по реда на ЗОЗ изпълнителни действия против дружеството – длъжник, но не и към формулираните материалноправни въпроси. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е становището на касатора, че посочените по-горе съществени материалноправни въпроси, очертани от мотивите към изразеното особено мнение на съдията-докладчик при новото въззивно разглеждане на делото, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по съществен материалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба. В случая, разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а от друга страна не е налице противоречива съдебна практика по приложението й.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 43 от 07.07.2008 г. по гр.д. № 2359/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: