О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 758
София. 01.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 714/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” О. , гр. Б., представлявано от управителя М. С. , срещу решение № 90 от 17.02.2009 г. по т.д. № 2488/2008 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 72 от 01.09.2008 г. по гр.д. № 265/2007 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваните части, с които дружеството касатор е осъдено да заплати на „Н” ЕО. сумата 17 920.25 лв.- авансово платено възнаграждение по договор за изработка от 15.08.2007 г.; сумата 4 734 лв. – платени разходи за превоз и медицинска застраховка и сумата 4 324.10 лв. – недължимо платена за нощувки на работниците на „А” О. , ведно със законната лихва и деловодни разноски
Касаторът поддържа оплаквания за необоснованост на решението и допуснато нарушение на материалния закон. Основните твърдения в жалбата са свързани с релевираните в хода на производството пред първата и въззивна инстанции възражения, относно последиците от неоказано от възложителя/кредитор/ съдействие на изпълнителя, необходимо за изпълнение на възложените строително-монтажни дейности, както и относно последиците при кредиторова забава съгл. чл.96 ЗЗД. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с хипотезата на чл.96 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, а от друга страна се поддържа, че правилното приложение на нормата на чл.96 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона. Заедно с уточнението на основанията за касационно обжалване, са представени следните решения на ВКС : Р. № 853/11.10.1999 г., ІІ г.о.; Р. № 749/28.09.2001 г. , ІІ г.о. и Р. № 903/09.10.2008 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касация – „Н” ЕО. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита касационната жалба за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е приел за доказано наличието на виновно неизпълнение задълженията на ответното дружество за извършване СМР на конкретен обект в Братислава, станало основание за едностранно разваляне на договора от страна на възложителя считано от 03.12.2007 г. От последната дата са настъпили последиците от развалянето и предвид разпоредбата на чл.88 ал.І ЗЗД е направен извод за дължимост от страна на ответника на авансово платено полученото възнаграждение в размер на 17 929.20 лева, както и за транспорт на работниците на ответното дружество в размер на 4 734 лв., платени от ищеца на отпаднало основание. По отношение на заплатената от ищеца сума за настаняване на работниците на ответното дружество, е застъпено становище, че това е осъществено без основание, предвид договорните клаузи според които този разход е възложен в тежест на ответника. В мотивната част на решението въззивният съд е преценил като неоснователни и недоказани възраженията на ответника – изпълнител за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, водеща до освобождаване от отговорност за последиците от неизпълнението, както и основаното на чл.83, ал.1 ЗЗД възражение, че възложителят не му е осигурил необходимото съдействие, като е изпращал работниците му на други обекти.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава при забава на кредитора поради неоказване на необходимото съдействие, в случая не е значим за делото, тъй като е извън предмета на делото. Във връзка с исковите претенции, основани на принципите на неоснователното обогатяване, с които се цели уреждане на последиците от развалянето на договора за изработка, решаващият съдебен състав не е преценявал последиците от забавата на кредитора съгласно чл.96 ЗЗД. Това обуславя и извод за липсата на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото. Този извод се потвърждава и от твърденията в самата жалба, че всъщност липсва произнасяне по приложението на чл.96 ЗЗД. Това не налага да се преценяват твърденията на касатора за противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС, обективирана в цитираните и представени с жалбата решения, нито тези, относими към допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 90 от 17.02.2009 г. по т.д. № 2488/2008 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: