О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 68
гр.София 10. 11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2050/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на П. окръжен съд, постановено под № 93 на 06.02.2008 год. по в.гр.дело № 6/2008 год., с което е обезсилено решение № 1* от 09.11.2007 год. по гр.дело № 67/2007 год. по описа на П. районен съд и делото е върнато за разглеждане по предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Недоволен от въззивното решение е касаторът-ищец К. К. Г. от гр. П., представляван от адвокат П от АК- П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като навежда оплакване, че спорът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – О. П. не заявява становище по жалбата.
Ответникът по касация – Общинска служба „З”, гр. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
В уточнението към касационната жалба е приложено ТР № 87 от 26.06.1964 год. по гр.дело № 64/1964 год. на ОСГК на Върховния съд като се твърди, че въпросът за допустимостта по чл.116 ГПК/отм./ ищецът във всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно не е съобразено от решаващия въззивен съд, при което неправилно е прието, че е предявен нов иск: че наследодателят на ищеца К. И. Г. , а не самият ищец е бил собственик на процесния имот към момента на включването му в ТКЗС като е пропуснал срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ да подаде заявление за възстановяването му.
Обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие с посоченото ТР на ОСГК – взето е предвид, че твърдението на ищеца в исковата молба относно обстоятелствата, от които произтича искът, са основата, върху която възниква процесуалното правоотношение между страните, и определят рамките на спора, при което е недопустимо по реда на чл.116 ГПК/отм./ да се предявява нов иск и то след срока по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ във връзка с § 22 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ.
В приложението към касационната жалба не се твърди този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, а това са постановленията на Пленума каквито не са посочени и съответно не са представени влезли в сила решения, които да установяват, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 93 на 06.02.2008 год. по в.гр.дело № 6/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ