Р Е Ш Е Н И Е
№.587
гр.София,16.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 513/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено под № 253 на 20.11.2007 год. по в.гр.дело № 1421/2007 год., с което е оставено в сила решение от 12.03.2007 год. по гр.дело № 1006/2004 год. по описа на Софийския градски съд, І-12 състав за уважаване иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 2 996,03 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от 14.04.1999 год. до 30.10.2003 год. със законната лихва от 14.04.2004 год. до окончателното плащане; сумата 240 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за същия период на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата 167,43 лева, направени разноски по делото.
Недоволна от въззивното решение е касаторът Л. Д. К.- Б. от гр. С., представлявана от адвокат Й от САК, която го обжалва в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като счита, че е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост – чл.76 ЗН, чл.188, ал.2 ГПК/отм./, чл.130 ЗСВ, чл.46 и 50 ЗНА, чл.21 СК, чл.63 ЗС, чл.11 ЗСГ. Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения в писмена защита.
Ответникът по касация А. Л. Д., представлявана от адвокат Ю от САК оспорва жалбата и по съображения изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ателието, а което се претендира обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС, е построено без право на строеж, учредено в предписаната от закона форма за действителност съгласно чл.18 ЗЗД, респ. от действителния съсобственик на имота М, поради което като последица от липсата на валидна суперфиция правото на собственост върху процесното ателие е възникнало в патримониума на съсобствениците на дворното място и на сградата съгласно чл.92 ЗС. Направен е извод, че макар и построено през време на брака изцяло със средства, получени по дарение от родителите на преживялата съпруга, то те са дарени на семейството й с общия наследодател на страните, което изключва приложението на чл.21, ал.1 СК, а освен това произходът на средствата е ирелевантен за спора с оглед придобивното основание чл.92 ЗС. Прието е за недоказано възражението за придобивна давност тъй като владението е недобросъвестно и е прекъснато през 1993 год. с предявения иск за делба.
Касационната жалба е допустима и редовна, а разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
При посочените факти апелативният съд като инстанция по съществото на спора е следвало да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като съобрази, че към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт липсва влязло в сила решение относно правата на страните в процесния недвижим имот, при което се отчете спецификата на иска с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС с оглед направеното възражение като форма на защита по чл.21, ал.1 СК за пълна трансформация на средства от страна на касатора и за придобиване на имота по давност като добросъвестен владелец, отчитайки обстоятелството, че има данни ищцата да е отсъствала от страната три години преди смъртта на баща си и не е проявявала интерес към преустройството/в ателие/ и ползването му, при което се съобрази и ТР на ОСГК № 1/19.05.2004 год. на Върховния касационен съд.
Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в”, изр.2 ГПК/отм./ касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 253 от 20.11.2007 год., постановено по в.гр.дело № 1421/2007 год. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: