О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 26. 02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 113/2009 година
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение на Варненския окръжен съд, постановено под № 3* в закрито заседание на 03.12.2008 год. по в.ч.гр.дело № 2554/2008 год., с което е оставено в сила определение № 1* от 29.09.2008 год. на Варненския районен съд за прекратяване производството по гр.дело № 9665/2007 год. по описа на 21-ви състав, на основание чл.100, ал.2 ГПК/отм./.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят И. С. Н., ЕГН ********** от гр. В., представляван от адвокат П от АК- В. , който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – прилага две определения на същия въззивен съд като твърди, че са с аналогичен спорен предмет, по ревандикационен иск по чл.108 ЗС.
Ответникът по касация С. З. Р. от с. Е., Варненска област не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната частна жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалния се отнася до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила съдебно определение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос (ревандикация по чл.108 ЗС), трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Представеното отменително определение № 1* от 16.05.2008 год. по в.ч.гр.дело № 1015/2008 год. на Варненския окръжен съд (по което страна-ищец е жалбоподателят) касае друга фактическа обстановка относно прилагане доказателства относно платена в срок държавна такса, респ. издаване на съдебни удостоверения след като е платена.
И второто представено отменително определение № 1* от 10.06.2008 год. по в.ч.гр.дело № 620/2008 год. на Варненския окръжен съд е със страна-ищец жалбоподателят касае отстраняване нередовности на исковата молба с изменение в страните с оглед приемство в процеса.
В случая по краен извод правилно въззивният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.98, ал.1, б.”б”, ал.2 ГПК/отм./, поради което законосъобразно на основание чл.100, ал.2 ГПК/отм./ е върната като нередовна.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд, постановено под № 3* от 03.12.2008 год. по в.ч.гр.дело № 2554/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: