Р Е Ш Е Н И Е
№ 592
гр.София, 16. 06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1580/2008 година
Производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2 ПЗР на ГПК.
Обжалвано е въззивното решение, постановено под № 264 на 29.10.2007 год. по в.гр.дело № 656/2006 год. по описа на Софийския градски съд, І-ви въззивен състав, с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 87-ми състав под № 172 от 07.06.2006 год. по гр.дело № 1356/2006 год. за отхвърляне иск по чл.106 СК.
Недоволна от въззивното решение е ищцата А. А. Ц. ЕГН **********, представлявана от адвокат И от АК-София, която го обжалва в срока по чл.218в, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – чл.106, ал.5 СК; чл.157, ал.3 и чл.188, ал.1 ГПК/отм./.
Повереникът поддържа касационната жалба.
От ответника по касация М. Ц. Ц. ЕГН ********** от с. Т., област М. е постъпило възражение /има характер на отговор/ по чл.218г ГПК/отм./ със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски, за което липсват данни да са сторени.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че непълнолетната В. М. Ц. , родена на 14.08.1992 год. е изслушана на основание чл.15, ал.2 ЗЗДт. и е заявила категоричното си решение да живее с бащата, а с оглед събраните гласни доказателства, обсъдени по реда на чл.136 ГПК/отм./ и констатациите на изслушаната съдебно-психологическа експертиза, приета при отчитане изискването на чл.157, ал.3 ГПК/отм./ не са настъпили факти, които да обосновават извод за промяна на постановените мерки за упражняване на родителските права от бащата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
При условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
В съответствие със събраните по делото доказателства за родителските, възпитателски и морални качества на страните, за възрастта и пола на детето, положените досега грижи за него и социалната среда, в която ще живее след развода на родителите, е прието че в интерес на детето е упражняването на родителските права да останат на бащата.
Интересът на детето е основание за възлагане на родителските права. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на децата, респ. създаване такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им.
Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е отхвърлил иска по чл.106, ал.5 СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК. Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изводите на съда са логични и обосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето съгласно изискванията на чл.106, ал.5 вр. с ал.1 и ал.2 СК, поради което обжалваното решение за упражняването на родителските права, следва да се остави в сила.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, Б. отделение, І-ви състав, постановено под № 264 на 29.10.2007 год. по в.гр.дело № 656/2006 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: